Емоционално пожелание за успех в новия сезон на любимия „Академик” отправи Никола Москов – легендарният капитан на втората генерация на отбора, която успя да достигне до „обетованата земя” – „А” група през състезателния сезон 1984-85 година. Чрез „Площад Алеко” той предостави на свищовските почитатели на футбола, на състезателите и ръководството на отбора личния си фотоархив от славните си състезателни години. Благодарение на работата на сърцето и душата на нашия информационен сайт – Пламен Борисов черно-белите снимки на избелялата с годините фотографска хартия са вече дигитализирани и запазени за поколенията завинаги.
С тяхното публикуване можем заедно с него да пожелаем успех на целещите се високо през настоящия сезон „студенти”.
Ювелирният плеймейкър и последващ старши-треньор на „студентите” Никола Москов бе любезен да отговори на няколко въпроса на „Площад Алеко” преди началото на новия сезон:
Бате Кольо, огромни благодарности за жеста на внимание към Свищов и привържениците на отбора, как си?
Шеговито бих казал, че още съм на терена. Претърпях наскоро операция на жлъчката и в момента се възстановявам. Надявам се в скоро време да умея отново пълноценно да дирижирам отбора, както едно време (смее се).
Цял Свищов и всички привърженици на „Академик” ти желаем бързо възстановяване и много здраве, да не си и помислял да напускаш преждевременно!
Много от съотборниците и приятелите ми от онези години за съжаление вече ги няма – Боян Стайков, Людмил Асенов, Бранко Матеев – големи играчи и добри другари. Толкова спомени нахлуват в мен като се сетя за момчетата, с които бяхме в добро и лошо по терените из цялата страна. Времето неумолимо тече и е хубаво да събираме спомените за миналото, докато можем.
На теб и на съотборниците ти се падна отговорността да докажете,че пробивът на „Героите от Трявна” в „А” група не е случаен, трудна ли беше тази задача?
Да влезеш в обувките на колоси като Петър Станков, Цветан Каменов, Пламен Вълков и останалите е изключително тежко.
Публиката непрекъснато ни сравняваше с тези невероятни футболисти. Стандартите, които те бяха оставили в Свищов бяха такива, че дори и на великолепни професионалисти им беше трудно да ги достигнат. По това време българският футбол нямаше нищо общо с настоящата картина. Когато дойдох в Свищов нивото на тогавашната „Б” група далеч надвишаваше това на настоящата ни най-горна дивизия. Всеки мач, срещу всеки противник беше тежко изпитание. По трибуните – хиляди хора. Мачовете – празник за целия град и селата наоколо, истински битки за чест и слава, не за пари. Дори и свръхподготвен и мотивиран, понякога не успяваш, защото срещу теб има не по-малко всеотдайни противници. Нашето дело не беше по-лесно от това на предшествениците ни, защото непрекъснато ни сравняваха с тях, а това понякога налива олово в краката.
Къде и кога на твоето поколение беше най-трудно?
Ние трябваше да убедим обществеността, че „Академик” не е мимолетен проблясък на небосклона на българския футбол. Беше адски трудно за отбор, който не е от град от окръжните центрове да влезе и се утвърди в групата на майсторите. След успехите на нашите предшественици вече никой не смееше да подценява свищовските студенти. Напротив, отборите излизаха много по-мотивирани срещу нас, искаха да се докажат. Отпадането ни от „А” група през сезона 1986-87 година и досега ми тежи, защото бе до голяма степен следствие и на подобни комбинации. Макар, че и ние не си свършихме работата в онзи фатален мач с Враца на стадион „Свилоза”. Имах щастието да играя през тези години с невероятни съотборници, които често надмогваха себе си, за да оправдаят очакванията на хората. Често на тренировки са идвали да ни гледат над 500 души!
След края на кариерата си на терена ти пое и кормилото на любимия отбор. Кога ти беше по-трудно?
Може би като треньор. Там отговорността е друга, а и не можеш пряко да влияеш на събитията на терена. И досега смятам че съставът, който събрах в началото на 90-те години можеше да стигне за трети път до групата на майсторите. И тук се връщам в спомените си към драмата на домакинския мач с „Хасково” в последния ден на май 1992 година. Никога след това „Академик” не е бил толкова близо до „обетованата земя”.
Преди началото на сезона реши да отправиш послание към настоящите „академици” и публиката, която те е изпращала толкова пъти с овации?
Радвам се на усилията на ръководството на отбора, което е поставило високи цели пред тези млади момчета. Следя какво се случва с „Академик” от медиите и приветствам политиката да се търсят млади перспективни момчета от цяла България. Не трябва да мислим, че „Академик” е само свищовски отбор и да се ограничаваме единствено на местно ниво – това е студентският отбор на България! Ние бившите играчи, които сме избрали да дойдем в Свищов от цялата страна Ви го казваме – „Академик” трябва да разгърне потенциала си и съвместно със Стопанската Академия да върне славата на града! Пожелавам успех и на старши-треньора Радостин Александров – младо и амбициозно момче. Както казах на мен самият ролята на старши-треньор на „Академик” ми беше много по-трудна от тази на състезател, така че ми е познато това изпитание. Нека и младите „студенти” подходят отговорно и знаят, че фланелката, която носят тежи много! Нея са я обличали легенди, които публиката е носила на ръце от стадиона до „Хан Бъчва”, а грохотът от рева на привържениците се е чувал до пазара на „Велешана”.
Твоят фотоархив е събиран старателно и сега става публично достояние, избра да го дариш на свищовската публика точно сега, защо?
Е, все някога това трябваше да стане. Съвременните технологии позволяват подобни албуми да стават мигновено достояние на хиляди хора. Това са моите спомени на и около терена, които фотографската лента е запечатала някога, вече станаха четиридесет години оттогава. През това време се смениха няколко поколения състезатели и привърженици. Младите дори не са били родени, когато „Академик” беше страшилище за всички в България. Искам по този начин да направя своеобразен жест на внимание към сегашните момчета, да им лиснем заедно с вас менчето с вода преди началото на сезона, метафорично казано. Да знаят и да помнят, че са наследници на голяма традиция, че играят в отбор с претенции, за чиито привърженици „В” група не може да бъде мерило за качество. Младите състезатели от настоящия отбор, независимо от кой град и коя школа идват трябва да осъзнават, че Свищов е специално място, а „Академик” – кауза за поколения техни предшественици. Което значи и голяма отговорност.
Ще има ли сред тях, някой наследник на Никола Москов като качества и влияние върху представянето на отбора?
Дай Боже да има! Ще следя внимателно изявите на тези, които обличат фланелката с номер шест и искрено ще се радвам някои от тези момчета дори да надминат, това, което аз съм постигнал. Няма да има по-голямо удовлетворение за мен, а и за хората, които вкарахме отбора за втори път в „А” група през 1985 година да видим нашите наследници как побеждават съперниците навсякъде.
Питали ли са те на кой отбор си привърженик – на „Левски” или „ЦСКА”?
Да, и всеки път съм отговарял – на „Академик” Свищов! Какво значи да избирам между „Левски” и „ЦСКА”? Побеждавал съм и двата отбора пред 20 000 зрители на стадиона! Не сам, а заедно със съотборниците, разбира се. Така,че отбори, които си бил на терена, как да викаш за тях (смее се)?
Ще гледаш ли отбора този сезон по нашата онлайн телевизия?
Аз и сега го следя, преодоляхме трудни моменти през изминалите години. Според анонсите тази се очертава съвсем различна. Мисля да изненадаме младите момчета с лична подкрепа с някои от моите съотборници и от трибуните на стадион „Академик” в решителните моменти. Пожелавам успех на състезателите, а на Вас – дръзновение и постоянство, на прав път сте!
Фотоархивът на Никола Москов може да видите тук:
