„Пир по време на чума“ – с този израз д-р Татяна Ганчева нарече предложението на общинската администрация за вдигане на заплатите на кмета на общината Генчо Генчев и кметовете на селата от общината, което бе прието на последното заседание на Общинския съвет за миналата година.
Към това определение се присъедини и Светлана Георгиева – един от кандидат-кметовете на изминалите местни избори. Бившият градоначалник Станислав Благов нарече приемането на повишението „откровен цинизъм“, а лидерът на групата съветници „Площад Алеко“ адв. Калин Костов заяви, че ще е много трудно да се убеди който и да е жител на общината в искрените и добри намерения на общинската администрация, при положение , че тя е готова да приеме такова предложение в подобен момент.
Наистина, израз на политическа реторика и прекалена емоционалност ли са подобни тежки определения и квалификации или пък наистина в това повишение на заплатите има нещо нередно и неморално?
От другата страна като аргументи бе противопоставена хладната логика на кмета на общината Генчо Генчев, който заяви, че видите ли, тези средства били целеви и били извоювани с огромните усилия на Националното сдружение на общините в Република България, че засягали и кметовете на малките населени места и че бюджетът на общината нямало да претърпи никакви загуби, защото средствата ако не бъдат усвоени, биха останали в републиканския бюджет, сиреч това биха били пропуснати да бъдат усвоени средства.
Неговият верен финансист Стефан Кирчев направи пространни разчети и детайлни анализи, каква е методологията, по която се формират трудовите възнаграждения на ръководното политическо тяло на местната власт, заговори, както винаги, за разчети и параграфи и в крайна сметка доказа законосъобразността на проекторешението. Нещо, което никой не е поставял под съмнение обаче.
„Пир по време на чума“ ли е повишаването на заплатите на ръководството на община Свищов? Вероятно всеки наш съгражданин има свой собствен отговор на този въпрос и той зависи от гледната точка, от която вижда случващото се в Свищов и селата.
За една категория хора, обикновено свързани или зависими от местната власт, положението в града е розово и управлението му жъне успех след успех. Те се радват на кмета-доброволец в болницата (тук не иронизираме, наистина Генчо Генчев даде нагледен личен пример как трябва да се постъпи в трудна ситуация), живеят с успехите на пенсионерските клубове и аплодират поредния знак за добро управление, присъден на местната власт в някоя класация. Какво наистина лошо има в това, ако могат да бъдат усвоени пари от държавния бюджет, това да се случи? Какво лошо има в това определена група хора да получават повече средства, в крайна сметка наистина не става дума за някакви гигантски увеличения и заплати!
За обществото като цяло от друга страна обаче е настанало време – разделно. Ресторанти и заведения не работят поради принудителна карантина, превозвачи фалират, заради липса на пътници, търговци карат на минимални обороти, поради отсъствието на клиентела.
Градът, България, а и целият свят се намират в безпрецедентна по мащабите си криза, която заличава цели сектори на икономиката. Свищов не прави изключение, дори напротив – тук тази криза отеква още по-зловещо.
В такива моменти ясно, че сумата, предвидена за увеличението на заплатите на висшите служители на общинската администрация няма да спасят положението на никого. Който се плъзне по плоскостта да обяснява, че „лошата“ власт трябва да работи за без пари, а „добрия“ народ, съставен от ангели и херувими, би трябвало да получи нейните благини би бил поредния отявлен популист, готов на принципа „стани да седна“ да смени сегашните с бъдещите управленци, без да променя нищо в същността на управлението. И с увеличението и без увеличението на заплатите тези пари не биха променили положението на никой ключов сектор на общинското управление.
Само, че както каза в изказването си адв. Калин Костов, повишаването на заплатите на кмет и висши административни служители точно в този критичен за цялото общество момент изпраща изключително арогантен и негативен сигнал за пълната липса на солидарност с хората, които буквално губят икономическа опора под краката си. Да, тези пари, не биха променили коренно положението, ако бъдат вложени в друго, но тяхното увеличение именно в настоящия момент показва пълния разпад на връзката между управляващи и управлявани, липсата на каквато и да е съпричастност и съчувствие към фалиращия частен сектор, от чиито данъци и такси именно се вземат тези средства, за да бъдат „усвоени“ от администрацията. Именно това е проблемът във вземането на подобно решение, което някои не разбират или се правят, че не разбират!
