Този въпрос върви из публичното пространство на Свищов и в социалните мрежи. Същото се питат и свищовлии отдавна напуснали града и разпилели се из страната и чужбина.
Наистина е странно в град като Свищов със славата си на бивш административен, икономически и културен център, да не е останали нищо от неговия аристократизъм и социална рефлексия. В столицата и големите градове повече от месец вървят протести. В Свищов е тишина. И тук съвсем не става въпрос за политически пристрастия и апетити, а за най-обикновено недоволство от живот обречен на корупция, несправедливост и арогантност.Чак не е за вярване как случващото се в държавата няма абсолютно никакъв отзвук в Свищов ?! И макар че енергията на протестите взе да се спихва, липсата на такава в Свищов, заслужава анализ.
Според нас причините за това са много и комплексни. Но ето десетина от тях:
1. Обезлюдяването. В Свищов просто няма хора. А няма хора защото няма какво да ги задържи тук. Общинските управления, преди и сега, не успяха да измислят и реализират мерки за спиране на трудовата емиграция в Свищов. За задържане на младите хора и привличане на интелектуален потенциал, който да намери начини за справяне с кризата обхванала държавата и града. Градов, по-малки от Свищов, успяха в това отношение, но тук е мъртвило. Това доведе Свищов до титлата най-бързо обезлюдяващ град на България.
2. Предкулисие. Ако държавата от 30 години се управлява от задкулисие, то в Свищов тенденцията е обратна. Градът се управлява от предкулисие. С него станахме национално известни. Няма друго определение на безпрецедентния факт, че в Свищов управленската конфигурация включва ГЕРБ, БСП, ДПС, ВМРО. На това някои му казват „успешен управленски модел”.Да, наистина е „успешен”, защото е изграден на принципа „ти на мен, аз на теб”. Учените хора са го обяснили – така се ражда всяка една олигархия. В Свищов е нейното умалено копие. Създадено не без помощта на свищовските избиратели. Е, кой да протестира тогава ?!
3. Липсата на демократична общност в Свищов. Това, което се обявяваше за демократична общност и се идентифицираше с марката „Демократична България”, дотолкова е политически импотентно, че дори не успя да се регистрира за местните избори. Причината – досадно известна: грандиозни вътрешни скандали за разпределение на места в листите. Както и невъзможност да определи вътрешно дали моделът „Станислав Благов“ е успешен или не.
4. Деструктивното отношение на т.н. опозиция към формите на гражданска ангажираност. В случая „опозицията” е шумна фейсбук група, за която основния враг не са управляващите, а хората с гражданска позиция. Хора, които с цената на нерви и търпимост, прокарват през иглени уши идея, която да обединява обществото. Част от тези хора са участниците в местния проект „Площад Алеко”. Те се опитват да пренесат в Свищов част от модела „Спаси София”. „Площад Алеко”, както и други непартийни формирования се оказват най-големия враг на тези „демократи”. Същите, които от сутрин до вечер воюват с Путин и руската пропаганда. Нищо, че дори на избори не са се явявали, за да проверят до колко хората ги харесват като личности и политици.
5. Свищов е подменен демографски. Старият Свищов,който беше готов да умре за своята история, бит, възпитание и култура – вече го няма. Подменен е от безродници, дошли от къде ли не, които мислят само как да избягат сега от него. Мечтите им, страданията им, любовта им, не са свързани с това населено място. Те пращат децата си на абитуриентски бал в Търново. Ходят на кръчма в с. Царевец, готови са при първа възможност да го напуснат без перспектива да се върнат назад. Ако попиташ такива хора, какво са готови да пожертват заради Свищов, те ще те изгледат недоумяващо.
6. Свищов няма кауза. В него се боричкат различни политически маргинали, които не могат да формулират надпартийна, чисто свищовска кауза, за която да се борят. Последният подобен опит беше каузата за трасето на магистрала „Русе – Велико Търново“. Тази кауза щеше да остане незабелязана от местната общност, ако не беше подета от „Площад Алеко“. Местната власт и до сега мълчи по въпроса за започване на тръжните процедури по изграждането на това трасе.
Липсва и каузата за собствена, макар и неофициална политическа общност, движение или партия. Вместо да се леят хвалби за един или друг национален „политически пророк”, животоспасяващо е да се води битка за решаване на местните проблеми. А за тези проблеми на София хич не ѝ пука.
7. Свищовският бизнес и неговата роля за развитието на града. Не говорим за многобройните дребни предприемачи, притиснати до стената от община и държава. Те водят ежедневни битки за оцеляване Тези хора заслужават поклон. Става въпрос за бизнесмените с лъскави автомобили и висок стандарт на живот. Те се въртят като кебапчийски котараци около местната власт и „Цанко Церковски“ 2. Демонстрират обществен статус покрай „успехите“ на местната власт. Но не са лоби, което да застави централната власт за специално отношение към Свищов, за насочване в него на финансов и идеен потенциал, Т.н. едър бизнес в Свищов не отива по-далеч от едрите си апетити за европари и поръчки, с които става още по-едър. Местният патриотизъм не е печеливша карта за този бизнес.
8. Бедността. Свищов е много беден град, в който работа има, но пари няма. Пенсии и заплати са обидно ниски. Общоизвестно е, че бедността ражда чудовища, в случая завист и простащина. Оцеляването се е превърнало в самоцел. В такава среда умират всички политически и обществени послания, защото адресатите им или не могат да ги разберат или са готови да се продадат на дребно в името на своето оцеляване. Понякога се вдигат и на бунт, но само когато не им остава нищо друго. Явно, в Свищов все още има това друго, което прави живота поносим и затова няма протести.
9. Световната конспирация. Няма как да я подминем. Стига и до Свищов. Откак градът е създаден от великите римски пълководци, нещо винаги го е пазило през хилядолетията. Минали са всякакви племена – хуни, готи, българи, славяни, османци, руснаци. Въпреки това, градът е оцелявал. В духа на световната конспирация може да се предположи, че тя организирва липсата на протести в Свищов. Колкото и да е абсурдно, подобна липса може да е предизвестие за неговия край. Освен ако съдбата не се намеси и не вразуми хората в него.
10. Лудите. За някои това може да е смехотворна причина. На тях ще припомним казаното от Вазов: „Лудите, лудите, те да са живи”. Така в „Под игото” той напомня за силата на патриотичното безразсъдство в опитите да се освободи България от турско иго.
Свищов е имал своите луди. Лечо и Иван Балкански, Иван Лудия и незабравимия Данчо Цветето. Сега тези колорити са заменени от псевдограждански активисти, които претендират, че формират обществено мнение. Пълнят пространството с политически неадекватни послания и отравят с нихилизма си и малкото млади хора, готови да тръгнат по пътеките на обществената работа.
Ще спрем до тук с причините за липсата на протести в Свищов. Сигурно има и много други. Сигурно много от читателите няма да се съгласят с казаното. Това не е беда. Бедата идва когато забравяме Волтер и неговото „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш”
