Местните изборни страсти вече утихват, резултатите са известни и е време да бъдат направени първите анализи какво се случи на 29 октомври. Новината е, че Свищов избра още от същото. Докато в града съпротивителните сили на опозиционните партии не позволиха никъде носителят на модела „Генчев”, герой от хотел „Рамада”, да постигне резултат повече от 50 процента, необходим му, за да спечели вота още на първи тур, то в селата машината на контролирания вот показа при последващото преброяване чудовищна преднина в полза на кандидата на ГЕРБ.
Фрапираща е и разликата в избирателната активност – докато в града тя рядко минаваше 50 процента от общия брой включени в списъците, то в селата прошка нямаше – правото да „упражнят” гласа си използваха масово над 70 процента от хората. При положение, че в споменатите списъци има много „мъртви души” и лица, които от десетилетия не са се връщали в съответното населено място, става ясно, че на практика хората са били подкарани под строй, за да гласуват. Така тежестта на вота в селата реши изборите за сметка на „мислителите” неизлезли да избират в града.
Реален ли е този резултат – уви, да! Подменената и напълно променена демография на община Свищов, лишила я от младо и активно население, остави в ръцете на хората от третата възраст, болните, зависимите от услуги като „Социален патронаж” и др. да решават съдбата на всички. Именно в тази среда обаче моделът „Генчев” вирее и се чувства най-уютно и комфортно, и може да се самовъзпроизвежда до безкрайност. Колкото по-малко и по-зависими хора – толкова по –добре. Това е веруюто на това управление.
Другата новина, която стана видна е, че изборите ясно показаха, че в Свищов не можеш да започнеш никаква работа без да опреш до „Кмета”. Позвъняване до Кмета решава дали ще те назначат някъде или не, обаждане до него, решава кариерно израстване и т.н. Лишаването на Свищов от всякакъв независим бизнес, собствениците на който да не са обвързани с благословията на местната власт е вече видим процес и ще се засилва все повече във времето. Огромна част от административните служби са в зависимост пряко от общината, която той управлява, а другата – по косвен път зависи от общинска издръжка или от обществените поръчки, които именно „Кмета” разпределя. Масово работещите в целият град се „радват” на минималната работна заплата. Оцеляването е единствен хоризонт и смисъл на все по-намаляващия брой свищовски семейства в работоспособна възраст.
Имаме ли си кмет – феодал? Отговорът на този въпрос вече е категорично положителен. Генчев се чувства добре на поста градоначалник. Напълно е забравил анонсите си, когато спечели вторите си избори, че желае след това да се откаже, и в края на настоящия ще е управлявал умиращата община вече 12 години. Приказките, че всеки нов мандат след втория следва да бъде избягван и санкциониран с вота на обществото, останаха глас в пустиня.
Свиването на града с бясна скорост, което се наблюдава в годините на управлението на настоящия стопанин на сградата на улица „Цанко Церковски” №2, ще е предпоставка за задълбочаване на процеса на обратна селекция – от града си тръгват знаещите, можещите, инициативните, предприемчивите, а в града остават тези, които не могат да се реализират никъде другаде. Статистиката за това, колко абитуриенти от завършващите класове на свищовските училища остават по родните места, само три години след приключването на образованието си, или се завръщат обратно след завършването на висшето си образование показва истинската жестока картина на свищовския демографски апокалипсис.
Вече ясно заявихме, че не приемаме демагогията, с която Генчев влезе в тези избори, издигайки лозунга „С доброто напред”.
Така или иначе хората в града и селата не можаха да видят какво всъщност стои зад него. От времето на френската революция, от която нататък управлението на държавите, областите и общините се решава чрез всеобщо, равно избирателно право се приема, че волята на мнозинството е определяща за посоката, в която ще върви съответната общност от хора.
По този повод перифразирайки великия американски президент Роналд Рейгън, оставил Съединените щати като най-богатата и просперираща страна в света в края на 80-те години на миналия век можем да кажем само, че бедността е най-справедливото наказание за глупостта на един град!
