Нова жестока новина попари привържениците на „Академик” – на 9 декември тази година загубихме още едно от златните момчета на треньора Желязко Панев и отбора, донесъл най-голямата радост в историята на свищовския спорт. Този път се прощаваме с бързоногото крило Атанас Борисов. Още един от Героите от Трявна отлетя към небето и се събра с вече твърде много от своите съотборници, може би, за да продължи да вкарва голове за любимия отбор дори и там.
Бързоног, техничен с отлични дрибльорски умения бате Наско не записа участие в „А” група поради завършване на образованието си, но именно с негов гол в най-паметния мач в историята на клуба – този на 5 юни 1976г. в Трявна се подпечата визата на отбора за „А” група. Победата накара над 35 хиляден Свищов да не спи, а камбаните на църквата „Света Троица” да бият празнично през цялата нощ.
Така вече двама от голмайсторите в онзи незабравим двубой вече не са сред нас – Атанас Борисов и Пламен Вълков.
Всеотдаен, усмихнат, обичащ Свищов Наско Борисов бе редовен гост в града и след края на състезателната си кариера, като присъстваше на всички сбирки, организирани по повод на юбилейните чествания на четата на бай Желязко. Той бе един от най-активните в организирането на инициативи и срещи на своите колеги.
Покрусени неговите съотборници изразиха съболезнования в социалните мрежи към неговото семейство и роднини, а „Академик” осиротя и изпрати в последния му път още един от своите герои.
Ръководството на Стопанска Академия, на футболния клуб и хилядите, които помнят направеното от Атанас Борисов също се присъединяваме към мъката по един наш голям футболист, прекрасен приятел и достоен човек! Последно сбогом, бате Наско, прати поздрави на всички съотборници горе и им кажи, че Свищов плаче за тях, помни ги и ги обича!
