Православните християни почитат паметта на Свети Великомъченик Мина. Той е приет за покровител на семейството и пазител на сираците и бездомните. Светецът помага на бездетните съпрузи да се сдобият с наследник. Войниците също очакват благодатна закрила, защото в първите векове на Християнството самият светец е бил прочут и смел воин.
Христолюбивият Мина не стоял дълго време в армията, а се оттеглил в пустинята до град Котуан и продължил да общува с Бога. Веднъж на тържеството в чест на езическите божества, гражданите устроили шумни зрелища и гнусни жертвоприношения. Като научил за това, отшелникът Мина влязъл в града и започнал да изобличава самозабравилите се езичници. Градоначалиникът наредил да бъде арестуван смутителят на тържеството. Свети Мина бил заловен и жестоко измъчван – бит с волски жили, тялото му стъргано с железни куки, обесен с главата надолу. Накрая воините отсичат главата му, запалват огън и хвърлят в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли светите останки в родния му град Александрия и го погребали в почести.
Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.
Свети Мина закриля самотните жени и женската чест (необвързани и вдовици), помага при откриване на изгубени вещи и помага за правилното решаване на проблеми от различно естество и намиране на душевен покой. Свети Мина лекува различни заболявания – да проходят немощни, да проговорят или оправят говора си заекващи. На младоженците предрича щастлив брак (затова в Обрадовски манастир се намира иконата на неговия помощник свети Фанурий). Обрадовски манастир „Свети Мина“ край София, в който се намира чудотворната икона на светеца и чудотворната икона на свети мъченик Фанурий (27 август) – помогнали на много хора да намерят най-подходящия партньор в живота си.
На този ден Църквата ни почита и светците Виктор и Викентий. В народния календар денят бележи средата на т.нар. вълчи празници – времето от Архангеловден до Коледни заговезни. В миналото в този период хората спазвали различни забрани, за да не слизат вълците близо до селището и да не нападат стадата им.
