В понеделник – 21-ви септември, Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще посети Свищов във връзка с откриването на поредната учебна година на нашето висше училище.
Заедно с тържествения повод в Алма матер, на срещи с представителите на местните училища, той вероятно ще използва възможността да се запознае на място с изградените нови спортни площадки в СУ „Николай Катранов” и СУ „Димитър Благоев”. Вероятно ще отдели време и за ДТГ „Димитър Хадживасилев”, където е организирана среща с учителите и представителите на синдикалните организации в града.
Само по себе си посещението на министър в Свищов е достатъчно значимо събитие, излизащо извън пределите на обикновения ред на събития в общината.
За какво обаче се използват тези събития е отделен въпрос. Припомняме, че последното посещение на министър в Свищов бе това на Министъра на икономиката Емил Караниколов през м.октомври 2018г. То бе свързано с прехваления проект на местната власт за реиндустриализация на Свищов – „Дунавски индустриален парк”.
Оттогава досега изтече много вода и дунавският индустриален парк, т.е. териториите на бившото военно поделение в града продължават да буренясват. Емил Караниколов, свързван основателно или не с Делян Пеевски, вече не е министър. Цветан Цветанов – човекът, стоящ зад местната управленска конфигурация и лобиращ за този проект, дори вече е основен критик на управлението на ГЕРБ.
Други посещения на министри в последните години Свищов не помни.
Припомняме горната ситуация, за да илюстрираме тезата, че посещението на хората от управлението на държавата в града ни трябва да бъде използвано рационално, с перспектива и предварителна подготовка за това, което Свищов може да извлече като бъдещи ползи от подобно събитие.
В този контекст е напълно безсмислено да използваме момента единствено за да покажем на държавната власт т.нар. „успехи на местно ниво”. Първо, защото те не са толкова значими като успехи. Второ, защото по този начин губим възможността да използваме времето да заложим в държавната политика изпълнението на нашите местни проекти.
Ако министър Вълчев не бъде ангажиран с ключовите проблеми на образователната система в общината, неговото посещение на местно ниво би било напълно пропилян ресурс, който може да бъде записан веднага в графата „загуба на време”.
Написала ли си е домашното местната власт? Имаме ли формулирани ясни искания и настоявания за конкретни национални управленски решения, които да помогнат Свищов да постигне това, което търси? Липсата на широко достъпна информация по тези въпроси, каквато местната власт вероятно притежава, ще ни даде възможност да предложим нашите виждания в тази посока, анализирайки силните и слабите страни на свищовския образователен портфейл.
Първо. Във всички стратегически документи за развитието на общината, Свищов е определян като образователен център с регионално и дори национално значение. По този начин посещението на образователния министър е най-важното възможно посещение на държавен министър. То е пряко свързано с утвърждаването на тази претенция и линия на развитие на града.
Свищов е един от едва дванадесетте града – университетски центрове в страната. Другите са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Шумен, Благоевград, Плевен, В.Търново и Габрово. Освен това е единственият, който не е областен център, което съвсем не е без значение по отношение регионалното лобиране.
За Свищов, за разлика от другите по-големи центрове, образованието е понастоящем единственият възможен мотор за икономическо развитие. Затова инвестирането и утвърждаването му като такъв център е въпрос за самото му съществуване като град.
Пред очите на всички ни видяхме до какъв катаклизъм за местната икономика доведе демографският колапс в страната. Това, в съчетание с липсващата регионална политика на национално ниво, доведе до катастрофа цяла Северна България. Би било коректно да прибавим и проблемите на местно ниво – определяното като „криминално“ управление на висшето училище по време на един от бившите ректори и апатичността на местната власт по отношение разработването на алтернативни модели на функциониране на местната икономика при отсъствието на студенти в Свищов.
Затова на срещата с министър Вълчев е добре кметът Генчев да каже ясно и недвусмислено на своите съграждани, че студентите, които живеят и учат в града няма да се върнат никога в тези мащаби, в които мнозинството от тях очаква или това няма да се случи поне в обозримото бъдеще. Функционирането на местния образователен флагман трябва да бъде моделирано на нова принципна основа. Основно трябва да се наблегне на качеството, а не на количеството. Последното е идея, върху която самият министър акцентира в изказванията си. Именно това е сърцевината на неговата политика на реформи. Подобна трансформация е дело, което не може да стане без подкрепа от страна на държавата. Тук местната власт трябва да предложи работещия механизъм за свързване на бизнеса, практиката, местната икономика и образователните институции за създаване на устойчиви високоплатени работни места на завършващите Академията кадри и да поиска от МОН финансирането му на бюджетен или проектен принцип. Такъв разговор в публичното пространство все още никой от общинарите не е водил със свищовската общественост. Подобен проект не е предлаган на държавата в лицето на образователния министър и вероятно в понеделник за модел на „свищовско икономическо чудо” няма да стане дума.
Второ. В Свищов, в следствие на демографския колапс и рязкото свиване на присъствието на студенти, се освобождава огромен инфраструктурен ресурс – цялото студентско градче с шест блока, стол номер две и прилежащи сгради, печатния център на Стопанска Академия, корпус Юг с почти падналата вече трибуна на студентския спортен комплекс, създаден благодарение на деятелността на легендарния Калушко Калушков (при наличието на толкова спорни почетни граждани името на последния е незаслужено забравено) и др. Общото между всичките тези сгради и терени е, че са държавна собственост, предоставена за управление на Стопанска Академия именно чрез министъра на образованието и науката. Днес този ресурс е почти безстопанствен и под влияние на времето и природата е оставен да се руши. Да заприлича половин Свищов на разпадащо се ТКЗС от началото на демокрацията не само е неприемливо, но и кощунствено.
Повече от явно е, че при новите условия тези сгради трябва да намерят ново приложение, включително и чрез предоставянето им като собственост на общината или чрез ангажирането им като място за разработване на съвместни инициативи с бизнеса на местно и национално ниво. Изглежда нелепа претенцията на общината, че в Свищов нямало достатъчно терени за привличане на инвеститори при наличието на сграден фонд с подобни мащаби. Вероятно в главите на някои местни икономически корифеи синоним на икономическо развитие е тежката индустриализация с пушещи комини, фабрики и заводи по Вапцаров отпреди 9 септември. Ще добавим, че в зоните около Бизнес парк – София в кв. Младост, при отсъствието на дори един пушещ комин, завод или цех, на територия, малко по-голяма от свищовския студентски град е осигурена заетост и се създава брутен продукт по-голям от цялата област Велико Търново.
Темата за съдбата на тези терени и предоставянето на идеи от страна на общината в тази посока са втора задължителна пресечна точка между местна власт и министър.
Трето. Нека погледнем и средното образование в града, защото Свищов не е само Стопанската Академия. Там ситуацията е на затишие пред буря. Под сурдинка в учителските среди вече се говори кое ще е следващото училище, което ще хлопне кепенци в града. По селата, с малки изключения, те вече затвориха. Илюстративно това е пътуващ керван с пътници през пустинята, над чиито глави кръжат лешояди и се чака, кой е най-изнемощелия , който ще падне първи. Това ще закрепи положението до след няколко години, когато ще последва следващия и т.н. Двете професионални училища в Свищов и сега са силно затруднени с попълването на паралелките си, защото никое средно училище не си дава децата, а учителите изпълняват квоти по набиране на ученици. Познатата трагедия на мили родни картинки, в чийто център призванието да обучаваш се е превърнало в съвсем спомагателно занимание.
Ако стратегиите и концепциите, които ни се представят преди избори и в които общинарите се кълнат са истинни, ерго Свищов наистина иска да се превърне в образователен център, това би означавало, че той би трябвало не само да задържа собствените си деца, но и да привлича чуждите. Има ли го това на практика в момента? Колко от абитуриентите на Свищов остават в града или продължават обучението си в Академията? Преди години закритият вече Химически техникум и Държавната търговска гимназия са привличали ученици не само от целите Търновска, Плевенска, Ловешка и Русенска области, но дори и от Южна България. Имаме ли капацитет и потенциал понастоящем за нещо подобно?
Ако не се направи правилната специализация и профилна идентичност още на ниво средно училище, ако свищовските средни училища не станат толкова конкурентни, че да привличат деца от други общини, голяма част от които впоследствие да се интегрират във висшето ни училище, ще сме обречени на вегетиране и постепенно изгасване на осветлението стая по стая.
Ето още една тема, по която местната власт и министър Вълчев би следвало да си сверят часовниците.
Какво ще се случи и с какви новини ще излезе местната власт от посещението на министъра в понеделник, предстои да видим. Настоящата статия няма за цел ни най-малко да всява негативизъм и песимизъм относно предстоящото посещение на министър Вълчев в Свищов, а точно обратното – цели да даде идеи как връзката местна власт – Министерство на образованието и науката може да бъде скрепена със смисъл и съдържание.
Ако отношенията останат на протоколно ниво и се ограничат само с рязане на ленти, взаимни похвали и любезности, нека на хората да стане ясно защо проблемите в този сектор, които са видни дори и за непрофесионално настроено око, ще си останат нерешени.
