На 6-ти септември 1885 автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България. Това се случва противно на взетите от Великите сили решения на Берлинския конгрес.
До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет. В резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I.
Първоначалното намерение на БТЦРК е да обяви Съединението на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище избухва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността от арестуване на организаторите, комитетът решава да ускори начинанието. Представители на БТЦРК заминават за Чирпан, Сливен и други градове на областта, за да поведат бунтовнически групи към Пловдив.
През нощта срещу 6-ти септември войски, командвани от майор Николаев, установяват контрол над Пловдив. Без да срещат съпротива, свалят правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Временно правителство, в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии начело с Георги Странски, обявява обща мобилизация на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър Батенберг да подкрепи Съединението.
След акта на Съединението България е заплашена с война едновременно от Османската империя, която иска да възстанови правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която настоява за териториални компенсации.
Нежелаейки конфликт, в който могат да бъдат въвлечени, Великите сили сдържат турската интервенция, но в същото време изискват от княз Александър да изтегли войските си от Румелия.
Съединението получава цялостно дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886г.
С успешната защита на изконната родна земя българите постигат първия етап от националното си обединение. Територията и населението на Княжество България се увеличават съществено. Това обаче подтиква съседните балкански държави да се обединят трайно срещу идеята за автономия на Македония и Одринско.
