„Площад Алеко“ публикува материал на сайта Plevenpress.com от 07.09.2018, писан за тогавашните чествания на Съединението. Тази година честванията и официалните тържества са отменени. Но разделението е останало. Дори се е увеличило. Пропастта между политик и политик, човек и човек, българин и българин в последните месеци е широко зейнала. Останахме една шепа хора върху две шепи земя, но въпреки това враждуваме яростно.
От следващите редове, писани преди две години, читателят може да усети, че нищо не се е променило. Всичко е постарому. И така вече 135 години…
Отбелязахме Съединението на България. Местната власт свърши своето. Панихида, слова, маршове, честитки. Малко граждани и повече чиновници. И въпреки бодряшките думи, празнично настроение като че ли липсваше. Причините ? Ако потърсим отговор в историята, ще останем изненадани, че:
– на 7-ми септември сутринта, в година 1885-та, управляващите Княжество България цанковисти са против Съединението. Наричат населението в Южна България „румелийци“, а не българи. Обвиняват княз Александър Батемберг, че е пренебрегнал Великото народно събрание и е отишъл в Пловдив.
– свалените от власт народняци в Южна България, говорят с пренебрежение за шопите и Шопландия. Демонстрират интелектуалното превъзходство на Пловдив пред София. И също са против акта на Съединението, смятайки го за ненавременен.
– превратът на 9-ти август 1886 година влошава още по-вече нещата. Емигриралите в Румъния /след контрапреврата на Ст. Стамболов/ М. Маджаров, Стефан Бобчев, Данаил Юруков, д-р Г. Хаканов, Д. К. Попов, изпращат на 4-ти декември 1886 година мемоар до Високата порта, с който настояват Турция да окупира България и да свали от власт Стамболов. Същото прави и Драган Цанков, който в края на февруари 1887 година връчва на великия везир искане за турска окупация на България.
– Иван Вазов /член на Народната партия/ в излязлата през 80-те години „Епоха – кърмачка на велики хора“, нарича хората на Съединението „героите на кръчмите и затворите“, „бездомни и безименни скитници“, „нравствена паплач“, „изпъдени гимназисти“.
Стамболовистите използват 6-ти септември за „битка срещу руския ботуш“. После властта ще отиде в ръцете на свалените източнорумелийски директори. Но 6-ти септември пак няма да се приеме еднозначно. Те не отбелязват през 1895 година дори кръглата 10-годишнина от случилото се в Пловдив.
Така че – „нищо ново под слънцето“. И тогава – и сега. Едва през 1910 година, по случай 25-годишнината от Съединението, правителството на Александър Малинов, заедно с опозиционните стамболовисти, радослависти, тончевисти, демократи, радикали, земеделци, че даже и двете социалистически партии, отбелязват тържествено събитието. С почести са поднесени венци на паметника „Цар Освободител“, гробницата на Ал. Батемберг, гроба на П. Каравелов. Местата красноречиво говорят, че политическата класа тогава, вече интерпретира Съединението като национален идеал за единство.
От друга страна, избраните за поклонение места недвусмислено показват, че управляващите „одържавяват“ историческия факт на Съединението. То вече не е „народно дело“ /Ст. Стамболов/, а държавен символ легитимиращ тогавашната политическа класа, монархията и войската. След години изричното подчертаване на участието на д-р Георги Странски и майор Д. Николаев се превръща в опит да се постави ударението върху участието на политиците и офицерството, а не на спонтанните действия на БТЦРК и неговите чети.
Така че, да го даваме по-кротко с умилителните описания за нашите предци. Те не са надмогнали партизанските си пристрастия. Днешните им наследници – също !„Битката за миналото“ май още не е спечелена по отношение единството на управляващи и опозиция за такива светли исторически дати.
133 години по-късно президент и министър-председател не бяха заедно по време на честванията. Разделението е повсеместно – между политици, интелектуалци, анализатори, бизнес, народонаселение.
За тях /и не само/ да припомним думите на проф. Пламен Павлов: „Актът на Съединението е намек на днешния ни политически и културен елит, че във върхови моменти нацията се обединява“. Та да си имат едно на ум. Въпросът е, дали вече е дошъл върховият момент ? И останаха ли „луди глави“ , които да се опънат на Брюксел, Москва и Вашингтон в името на „Съединението прави силата“ !
Що се отнася до нас самите, май на-добре го е казала една форумка по повод 6-ти Септември: „Да се съединяваме …. с правилните хора“. Време е !
*Оригиналното заглавие на Plevenpress.com е “Разединени и след 133 години“. Материалът от 07.09.2018 може да откриете тук.
