Отговорите на хората и политиците
През изминалата седмица екипът, на който поверихме списването на сайта ни „Площад Алеко” направи интересен социален експеримент – организра анкета сред малкото граждани, които могат вече да бъдат открити по свищовските улици и им зададе въпроса в заглавието на тази статия.
От получените реакции, включително и иронични усмивки стана ясно, че почти всички наши съграждани намират този въпрос за риторичен, т.е. с недвусмислен, ясен и предизвестен отговор. Тогава?
Наистина как може да се живее добре в най-бързо изчезващият град в България? Преди близо две години, мисля, аз и другият основател на сайта Момчил Костов направихме в една статия обобщение на данните, които взехме не от къде да е, а от официалната страница на Националния статистически институт, които показаха, че по темпове на обезлюдяване и то не за година, а за над 10 поредни години Свищов не напуска първите десет места на общините в страната! Данните за изминалите оттогава две години потвърждават напълно тази тенденция.
Този материал се превърна в най-четеният в цялата история на „Площад Алеко”, а реакциите по повод него заваляха буквално от целия свят. Не знам дали имаме наши съграждани на места като Южна Африка, Чили и Филипините, но безпристрастните индикатори отчетоха, че темата за изчезването на Свищов е достигнала и дотам.
Въпросът, който вече си задаваме като създатели на концепцията на „Площад Алеко” е не как да подобрим условията на живот в града и общината, а как да ги предпазим от изчезване!
Неслучайно по време на предизборната кампания от миналата година се осмелихме да изречем високо на глас едно послание, което по наше мнение е единственият верен отговор на зададения въпрос – „добре ли се живее в Свищов” – „нека направим така, че в края на мандата, успехите на това управление да бъдат оценявани по единственият истински и обективен фактор, а именно дали са останали хора, които да живеят в този град”.
Немалко хора ни разбраха, но за повечето ни съграждани това послание остана за съжаление нечуто.
Сега година по-късно не можем със съжаление да не констатираме, че отговорът, който дават гражданите и този, който дават политиците на зададеният въпрос не е един и същ. Ако погледнем двата рупора на местната власт – общинските вестници „Дунавско дело” и „Дунавска зора” ще останем с впечатление, че Свищов върви по един предварително начертан път, който няма алтернатива и води към някакво неясно, но неизбежно бъдеще, където нещата ще се оправят като че ли от само себе си. Само че абитуриентските балове в Свищов се правят вече не в самия град, а във Велико Търново или дори…. в с. Царевец!
Няма по-голяма стигма и оценка за свършеното от едно управление от реакцията на младите хора, които решават или не решават да му доверят бъдещето си. Бъдещето, което младите хора на Свищов виждат за себе си е далеч от родния им град. Ако това не стресне хората, не знам какво би могло да го направи.
Разбира се причините за състоянието на града далеч не са само политически и не се крият в свършеното или по-скоро несвършеното от местната власт.
Етапът на констатация на обективното състояние на нещата обаче е задължителен, защото не формираме ли недоволство от настоящата ситуация, не разберем ли, че нещата, които ни заобграждат не само, че са нередни, но не са и неизбежни и че до голяма степен зависят от нас и нещата, които мислим, вършим или не вършим, няма как да се надяваме на нещо по-добро.
Политиците ни ще са толкова активни, колкото изискваме от тях. Ако нашите очаквания са те да ни осигурят безметежно креене и постепенно изчезване от картата на страната и света, то ще получим точно това!
Верни на себе си осново припомняме нашето мото „Свищов заслужава повече!” и Ви предлагаме нещо, което отдавна обещахме – Вашият „Площад Алеко” в нова форма, писан от нов, професионален журналистически екип, който да бъде вярно огледало на мнението на хората.
