Харесвам и подкрепям идеите на сдружението и това ме мотивира да приема предложението за сътрудничество
Пламен Борисов е роден на 24.05.1991 г. в Свищов и e израснал в с. Овча могила, Община Свищов. Понастоящем живее в с. Царевец. Родителите му живеят и работят в с. Овча могила. Завършил е СОУ „Димитър Благоев” и Стопанската Академия „Димитър А. Ценов” специалност „Счетоводство и контрол”. След дипломирането си е оператор на КТ „Видеосат” в периода 2015 – 2019 г., отскоро журналист на свободна практика. Има интереси в областта на видеозаснемането и видеообработването, почитател на тежката музика и красивите жени.
– Привет Пламене и добре дошъл в екипа на „Площад Алеко”! Как се чувстваш в новата роля?
– Донякъде познато, донякъде непривично. Досега работих за кабелна телевизия, все още Интернет медиите са нещо непознато за мен. Има много общи неща, има разбира се и известни разлики.
– Веднага ще те провокирам – в телевизиите или в Интернет е бъдещето?
– Безспорно Интернет. Телевизиите след едно десетилетие ще са отживелица, по подобие на традиционните медии – вестници и списания, излизащи на хартия, които понастоящем имат все повече бутикова стойност. Интернет дава пълната свобода, на практика всеки човек може самостоятелно да бъде медия. Това блокира възможността да бъдат цензурирани журналистите. По отношение на журналистите се наблюдават притеснителни процеси, особено тук в България. Вижте какво се случва с колегите Миролюба Бенатова, Генка Шикерова и Марин Николов в Нова ТВ понастоящем. Интернет обаче води след себе си други предизвикателства.
– Какви са тези предизвикателства?
– Липсата на контрол блокира цензурата, но не позволява да се сложи никакъв надежден филтър на достоверността на информацията. Така стигаме до популярните фалшиви новини, които се приемат за чиста монета от огромна част от хората. Тук отговорността е изцяло на автора, който често дори не е професионален журналист. Всъщност понятието професионален журналист е напът да изчезне, което пък поставя въпроса за подготовката на хората, имащи претенции да формират общественото мнение. От друга страна големи платформи като YouTube и Facebook биват подкупвани да показват определени политически възгледи повече или дори да блокират определени, което ги приравнява на нивото на телевизиите.
– Как стоят нещата на местно ниво, в Свищов?
– Трудно. За професионална журналистика, с която да можеш да се издържаш едва ли може да се говори. Пристрастията на авторите много силно си личат, често сработва автоцензурата и журналистите сами бягат от неудобните, но важни теми. Не се набляга на анализа на събитията в дълбочина, хората не могат да разберат това, което се случва, защо става именно по този начин. Робува се понякога на стереотипи. Работата в малкия град по правило е много по-трудна от тази в столицата или в областните центрове. Медиите са се превърнали в ПР и рекламни агенции на един или друг.
– Как бяха нещата в КТ „Видеосат”, където беше доскоро?
– Благодарен съм на „Видеосат” и на собственика г-н Антон Георгиев за съвместната ни работа през тези години. За мен беше огромно удоволствие да работя с всички колеги от телевизията. От всички тях съм научил много и съм срещнал изключително коректно и професионално отношение. В един момент обаче реших, че имам нужда от ново предизвикателство пред себе си, да опитам нови неща, за които вече имам самочувствие. Във „Видеосат” оставям само приятели.
– Защо избра „Площад Алеко”?
– Защото, както се казва в девиза на сдружението, „Свищов заслужава повече”. Чувствам, че тук нещата се правят по правилния начин. Това среща често неразбиране и тежък отпор от статуквото, защото изисква от хората да излязат от зоната си на комфорт и да полагат твърде много усилия, за да са на ниво, а това естествено ражда съпротива. Усетих, че тук се толерира и насърчава качеството, а не послушанието. Аз като млад човек искам да пробвам силите си, да видя докъде мога да стигна, както кариерно така и интелектуално.
– Какво мислиш за работата на сдружението?
Честно казано, мисля, че мнозинството хора ще разберат чак след години правилността на подхода, който сте възприели. Това обаче не го прави по-малко правилен в момента. Подкрепям идеите на „Площад Алеко” и искам да помогна повече хора и то най-вече млади да бъдат увлечени в тях. Не само града, но и селата в общината имат нужда от тази инициатива и тази обществена енергия.
– Благодарим ти, нека си пожелаем успех, ще работим заедно за развитието на нашия град и община!
