Вера Мухина е име, което едва ли много наши съграждани познават. Тя всъщност е скулптор, творила и работила в бившия Съветски съюз. Много по-разпознаваема от самата нея обаче е една нейна творба, която ни се набиваше постоянно в главите като малки деца всяка петък вечер, точно както в съзнанието ни оставаха ревящият лъв на Метро Голдуин Майер или планината с обръча от звезди на Парамаунт Пикчърс от филмите по киното като Дънди Крокодила или Полицаят от Бевърли хилс – хит сред децата през осемдесетте години. Образът, за който говоря е на произведението на Мухина „Работник и колхозничка“ или както е в оригинал на руски „рабочий и колхозница“. В петък вечер – вечерта на съветската телевизия, след програма „Время“ (тяхното „По света и у нас“ за по-младите) имахме „удоволствието“ да гледаме съветски филм. Студио „Мосфильм“ използваше една единствена популярна заставка, на която паметникът, създаден от Вера Мухина се въртеше, точно както звездите на американските им конкуренти от Парамаунт и пред очите ни се разкриваше чудното единство на събраните като в юмрук високо вдигнати ръце на трудещите се, държащи съответно сърп и чук.
Зад рабочия и колхозницата в далечината, досущ като пътеводна светлина, ярко грееше червената звезда на Кремъл…
В интерес на истината, съветското кино не беше особено любимо на нас – децата, за разлика от западните филми, които даваха по „Студио Хикс“ например. За по-възрастните ни родители или баби и дядовци то обаче съдържаше някаква неразбираема за нас привлекателност и очарование, които ние твърдо не споделяхме или за които явно не бяхме дорасли.
По същият начин, в момента в Свищов много от работещите и плащащите данъци и осигуровки на държавата сравнително млади хора – мои връстници не разбираме политическия избор, който правят много от по-възрастните ни съграждани! Той обаче е такъв, какъвто е.
За какво обаче Ви разказвам тези неща?
Разказвам Ви ги, защото на последното заседание на местния Общински съвет в четвъртък станах обект на може би най-голямото уважение, на което съм бил удостояван, откакто преди много време моят добър приятел – бившия ректор на Стопанска Академия Величко Адамов ме зарадва с прочитането на декларация, в която действията и думите ми бяха определени като вредни, ретроградни, опасни, гибелни, абе въобще най-чиста проба проводник на самото Зло.
Сега обаче не конкретна личност, а две национално представени партии и то не някои маргинални, а самата Столетница – БСП и управлявалата в национален план над 12 години ГЕРБ се фиксират в скромната ми личност и заявяват, че именно тя е основен проблем за икономическото, социалното, демографското, културното, спортното, образователното и всякакво друго развитие на град Свищов.
За да събереш на едно място ГЕРБ и БСП се изисква огромно усилие и талант! След толкова години едва в края на миналата, и то зорлем, за пръв път лидерите на двете формации Бойко Борисов и Корнелия Нинова седнаха на една маса само, за да обявят след по-малко от пет минути разговор, че няма какво да си кажат.
Ето обаче, че в Свищов има какво да си кажат! И то не само да си кажат, ами и да свършат! И всичко това не като в Пловдив, Варна и на други места – тихомълком и под масата, а публично на висок глас, от трибуната на престижния местен Общински съвет! Можело значи! Това, което Бойко Борисов и Корнелия Нинова не успяха да свършат се оказа, че може да свърши скромен провинциален адвокат, без особени качества и таланти, воден единствено от амбицията и упоритостта си (както се казва от самите тях).
Абе, според мен трябва някакъв талант за тази работа, ама, щом колегите казват… излиза иначе, че Бойко и Корнелия талант нямат, щом не се справят, пък ето един, напълно случаен – успява…
Като се замисля какво всъщност толкова съм казал и направил, че да заслужа такова признание, каквото получих от колегите от ръководствата на местните ГЕРБ и БСП със създаването на техните чудесни текстове?
Казах, че Общинският ни съвет е превърнат в придатък на местния кмет Генчо Генчев, който го е обезличил напълно. Е какво толкова пък е това? Чудо голямо, че има ли някой в града, който да не знае кой точно редеше листите и на ГЕРБ и на БСП на последните местни избори през 2019 г.? Дори и на ДПС също, чудя се защо хората на Доган не се включиха и те с една декларация – това щеше да е вече своеобразен требъл – почти като на Манчестър Юнайтед през 1999 година!
Казах, че местната власт не е политическа конструкция, а олигархична – рожба на познати ни областни и национални икономически кръгове, които още през 2015 г. инсталираха това управление на местно ниво и оттогава досега то не обслужва хората, а единствено техните бизнес интереси. Ами, че имената на тези предприемачи и досега се изговарят във всяка една свищовска къща или апартамент (доколкото останаха все още обитаеми такива).
Казах, че пътят, по който води града и общината това управление завършва с катастрофа. Между другото, точно същото казах и по отношение на висшето ни училище преди време и тогава станах обект отново на същото отношение.
Така че, уважаеми Бойко и Корнелия, възнаградете с аплодисменти и похвали Вашите протежета на местно ниво! Те прекрачиха една невидима граница, която досега Вие зорко пазехте от кумова срама за пред хората. По техен пример вземете се двамата официално, бива ли така? По този повод винаги съм се чудел дали между рабочия и колхозницата прехвърчат емоционални искри или всичко между тях е единство и другарство в мира и боя? Или в управлението на една община например? А пътеводната звезда на Кремъл дали не свети отзад например от село Царевец?
Оставам Ваш, Враг №1 на Свищовската селищна система – Калин Костов
Идеята за мост на Дунав при Свищов „възкръсна“ по румънска инициатива