За по-старите футболни запалянковци, с които се познаваме вече поименно няма нужда да обяснявам кой беше Калушко Калушков. За по-младите ще уточня, че това е човекът, на когото трябва да бъде наречен спортния комплекс на Стопанска Академия, не защото някой така си е наумил, а защото генерациите на „златните студенти“ на Пепи Станков, Иван Нончев, Станчо Проданов и покойните им съотборници както и наследниците им, водени от Кольо Москов, Петър Иванов, Емил Асенов и др. започват всяка своя сбирка с минута мълчание за човека, който помогна да бъде създадена мечтата „Академик“.
Легендарният дългогодишен помощник-ректор на Висшия финансово-стопански институт е главен и основен виновник малкото провинциално висше училище да има най-добрата спортна база в цяла България. С добра дума, такт, умение да води преговори този титан на спортното дело в Свищов направи така, че при всичките ми контакти с ректори на университети от цялата страна да срещам единствено думи на възхищение за наследството, което е оставил. „Ако имахме ние такава база…“ са най-често споменаваните думи при сблъсъка им с изграденото чрез усилията на бай Калушко, който е и основен „виновник“ за вкарването на чисто студентски отбор за 4 сезона в „А“ група и събирането на над 30 000 на стадиона. Спомени…
Сега едно младо момче, Емил Перушанов – свищовлия емигрант като повечето от нас, които местната посредственост изгони надалеч от родния град, се реши да помага на „Академик“, внасяйки манталитет и възпитание, научени в работата му в Англия. „Оня свят“, където той е изградил успешен бизнес с интелекта и работоспособността си и където простотията и бабаитлъка не са водещо начало на обществените отношения. Проведох разговор с Емо, когато прие да поеме поста, предупреждавайки го за всички проблеми, които ще срещне по пътя си. Надяваше се да привнесе поне малко нормалност и професионализъм в мисленето и отношението към клуба, за да успее да предаде на обществото красивите си послания.
Преди дни новинарският поток от Кеймбридж на брега на Дунава ни събуди с новината, че някакъв самороден гений е влязъл с автомобила си на територията на спортния комплекс, минал е през цялата писта на основния терен и е започнал да върти кръгчета на помощния, съсипвайки всички усилия на хората от клуба, които със собствени средства се опитват да подобрят качеството на тревното покритие.
Чудовищната простотия на подобно действие едва ли може да бъде разбрана от хората от времето на покойния бай Калушко. Тя е мислима само днес, когато на абсолютно никой за нищо не му пука, липсва чувство за институционална принадлежност и отговорност, няма страх ни от закона, ни от Бога, а всеки, който се опитва да наложи някакъв обществен ред или призовава за мислене и морал се приема като екзотичен реликт (за младите читатели реликт е животно, останало от праисторическите времена).
Случилото се е и признак за селянизацията на Свищов. Не, че на друго място подобно нещо не можеше да се случи, точно – обратното. Но много по-вероятно е такъв джигит да си позволи да се прави на интересен в Берковица или Бяла Слатина (да ме извинят хората в тези населени места), отколкото във Варна или Пловдив.
Само че свищовската младеж, която преди години се славеше и гордееше като възпитана в студентски град и беше прихванала привичките на многобройните интелигентни младежи от цялата страна сега се равнява по кебапчетата и кюфтетата във „Фолклорен извор“ в с. Царевец. Просто такива са времената…
Знам, че дежурните критици по социални мрежи вече произнесоха тежката си присъда и оценката им е еднозначна. Само че единствен виновник ли е извършителят? Не сме ли всички ние съучастници по някакъв начин на това оскверняване на делото на един велик човек?
Слагам и себе си в това число, защото и аз се чувствам виновен, за това, което се случи. Виновен, защото много пъти, когато съм минавал покрай входа и съм виждал липсващата бариера, свободния достъп на автомобили, карани от родители, спонсори, кибици и всички, които сраснали се с волана, използват територията на спортния комплекс за автопаркинг, било по повод присъствие на събития на отрочетата си, било по друг повод, съм си мислил да сигнализирам ректора проф. Марияна Божинова, че това е безобразие, но съм смятал, че все има някой друг да види, това, което не може да не бъде забелязано. Просто явно е било въпрос на време…
Всъщност, това не е първият случай, когато проблеми са възниквали на неохранявания комплекс – преди време глутница бездомни кучета (чакаме от кмета приют за тях от доста години) бяха нападнали жена с деца и тя едвам се отърва.
Сега, когато лудите се налудуваха, умните ще започнат да умуват. Виждам, че Емо Перушанов от 4000 километра разстояние се е заел да бие камбаната, хвала на усилията му!
Академик призова Академията и Общината, съвместно да решат проблема с достъпа до тренировъчната база
Само че скъсаната връзка Академия – община Свищов – футболен клуб „Академик“ далеч не се изчерпва с една липсваща бариера и камери за наблюдение на спортния комплекс.
Случилото се е симптом за много по-дълбоки проблеми! През ноември миналата година на отчетно-изборното събрание, което номинира сегашния председател, за пръв път от 10 ноември 1949 г., когато в аулата на Ректората е създаден „Академик“ клубът остана без нито един представител на висшето училище в управителния си съвет! Странно, за да не кажа срамно за отбор, чието име е „Академик“ и който влиза и двата пъти в „А“ група с тим, съставен изцяло от студенти – едно уникално явление в българския спорт!
Що се отнася до извършителят – той заслужава родителите му да му нашарят задника от бой, защото от опит знам, че наказанието, което съдебната система ще му наложи съвсем няма да го накара да се замисли. Освен това да му вземат ключовете от автомобила за поне 10 години!
За по-малко от 24 часа разкриха вандала, разорал игрището на Академик
За останалите, които си мислят, че това не се отнася за тях самите, помнете, че всички като общество жънем, това, което сме посели. От мое име поднасям извиненията си на всички наследници на покойния г-н Калушков, на ректорите, създали спортния комплекс, на легендарните футболисти на „Академик“ от онези години, които едва ли могат да проумеят мотивите на свищовската общественост, която от идиотия и безхаберие допусна делото на Калушко Калушков да има тази нерадостна съдба.
