Пламене, докато другите кандидати водят ожесточена предизборна кампания, раздават листовки, посещават големи мероприятия и организират щабове ти си на работното си място, защо?
Защото един стойностен, професионално компетентен човек трябва да има реализация извън политиката. Тя може да е обществен ангажимент, борба за кауза, но не е нещо, с което да се ангажираш по начина, по който това се случва в България. Политическите кампании у нас се превръщат все повече в някакъв своеобразен цирк и панаир, в който кандидатите обикалят пазари, снимат се с баби и дядовци, подаряват чанти с продукти, заливат градове, села и паланки с безсмислени листовки, дори дават пресконференции пред затвора, докато по-скоро трябва да са с него. Това шокира и отвращава хората.
Конкретно какъв беше твоят дневен ред в изминалите 30 дни?
Огромният ми ангажимент бе свързан с дипломирането ми като магистър в специалността „режисура” в Югозападния университет в Благоевград. Гордея се с оценките, които ми дават моите научни ръководители и най-вече проф. Клавдия Камбурова, ръководител на нашата катедра, с коятосъм най-често ангажиран. Бях изненадан от ръководството на университета с предложение да обмисля записването на докторантура, което за двете години, откакто съм там е атестат и оценка за моята работа. Медийният център на университета е с голям капацитет и потенциал за развитие и ще е истинско предизвикателство да продължа научна и преподавателска работа там, паралелно с многото ангажименти в практиката, които имам. В Благоевград се работи на много професионално ниво и резултатите са налице, нещата просто се случват. Не искам да правя сравнение със Свищов, защото ми е тъжно и болно.
Същевременно обаче зрителите на „Площад Алеко” следят и футболните мачове на „Академик”, помагаш на община Свищов в медийното отразяване на „Свищовските лозници”, сесиите на Общинския съвет стават обществено достояние отново благодарение на теб, как се справяш с всичко това?
Сегашното поколение младежи не е научено на труд. Аз съм на 31 години, но усещам разликата в отношението, професионализма, ценностите. За това вина има не само образователната система, а цялото общество. Тези младежи не са научени кое е важно, кое как се постига и колко струва, липсва им каквато и да е мотивация за развитие. Може и да е до човека, но се забелязва и явен поколенчески проблем. Работодателите казват, че няма кой да ти свърши работа въпреки конкурентните възнаграждения, които предлагат, младите хора казват, че за тези пари не искат да работят и така имаме едно объркано общество от нискоквалифицирани, но високо претенциозни младежи, мечтаещи за емиграция в страни, където едва ли не парите се берат от дърветата. Там обаче въобще не е така, тези държави срещат грамаден проблем със съхраняването на социалните си ситеми и идентичността си и се случва това, което най-не искаме да се случи – подменя се същността на Европа.
Кой според теб е прав в изложения от теб спор?
Това е политически спор всъщност. Лявото мислене иска преразпределение на блага, да получи, преди да даде, дясното ясно съзнава, че тези блага трябва първо да се създадат. Аз съм десен човек, вярвам в самоинициативата, в самоизграждането, в американската мечта в онзи класически вид, нямащ нищо общо с настоящите либерални утопии. Моят професионален и житейски път показва това. Нещо повече, смятам, че българското село и нашият народ или поне градивната част, от него са десни по своя политически светоглед. Гръбнакът, изградил нашата държава е от дребни стопани, които в годините декар по декар са създавали, спестявали, изграждали, за да оставят на децата и внуците, които да надградят постигнатото. Всичко това с честен труд и усилия, с вяра в морала и справедливостта. Уви, това се е загубило с времето, не искам да политизирам защо и как.
Стигнахме и до патриотизма, той е твоя обществена кауза, какво е той за теб?
Той е разумният избор в този дълбоко деформиран глобалистки и релативистичен свят. Държа да направя уточнението, че истинският патриотизъм не е ракиен, той не е гърмене с пищов на двора с вик „България на три морета”, не е и поклон и сълзи в очите от умиление към Москва или Вашингтон. За мен той е съхраняване и предаване на поколенията на идеята за родното село, градът, в който си израсъл, родовите ценности, възпитанието и добродетелите, които правят от едно племе народ. Затова и се отзовавам на поканата на ВМРО да участвам в листата за изборите.
Ти си едно от лицата на „Площад Алеко”, с какво те привлече тази кауза?
С това, че хората, ангажирани с тази идея ясно казаха, че загубим ли Свищов, загубили сме всичко. Той даде път на млади хора, разви ги професионално и чисто човешки, формира идейна общност много отвъд традиционно партийното мислене, което доминира масово. Не знам дали подобни идеи не са надраснали времето си и дали хората могат да са на необходимата висота за да ги разберат. Във всички случаи, участието в избори за мен е идейна битка, а не кални борби, каквато е българската практика. Гласовете за мен са гласове за изчистване на терена от ужасяващата посредственост на политическото представителство на местно и национално ниво. Те не са загубени!
Пламен Борисов е роден и израсъл в с. Овча могила, майка му е от с. Царевец, където сега живее неговата баба. Завършил е бакалавърска степен в специалността „Счетоводство и контрол” в Стопанската Академия и магистърска степен по „кино и телвизизионна режисура” в ЮЗУ Благоевград. Предстои му започване на обучение в ОНС „доктор” също там. Баща му е световният юношески шампион по вдигане на тежести Стефан Борисов. Пламен е един от най-търсените фотографи и видеографи и е отразявал събития в конкуренция с големите национални телевизии. Той е „сърцето” и „душата” на сайта „Площад Алеко” и един от най-добрите професионалисти в своята област в цялата страна.
Може да подкрепите Пламен Борисов в листата на ВМРО с номер 5 и лична преференция 104 в бюлетината
Купуването и продаването на гласове е престъпление
