Оригинална статия на RegNews.net
В очакване на данните от Преброяване 2021 поглеждаме към първите преброявания в България. Освобождението заварва Свищов като най-големия град в днешна Великотърновска област, а Лясковец е на трето място, изпреварвайки значително Горна Оряховица по жители. Според първите статистики, даващи данни за населението от 1881 до 1888 г. най-голям град в днешната Великотърновска област е Свищов с население от 11 438 жители през 1881 и 12 482 души през 1888 г. Това му отрежда 12-то място сред големите селища в Княжество България. Най-голям град по онова време е Пловдив. Младата столица София е на второ място. Третото е за Русе. Следват Варна, Шумен, Сливен, Стара Загора, Татар Пазарджик, Видин, Плевен, Хасково и Свищов.
Старата столица Търново по онова време е на 17-то място с малко над 11 000 жители. Горе долу толкова са жителите на Станимака, Разград, Силистра и Враца.
Лясковец е на 34-то място в тази таблица с 6423 жители през 1881 г. и 7090 през 1888 г. Горна Оряховица е на 38-мо място с над 1000 жители по-малко, точно след Бургас, който по онова време е на 37-мо място по население.
Данните са от учебника по „география и статистика на Княжество България за долните и горните класове на гимназиите“, издаден през 1892 година от Христо Данов и написан от братя Шкорпил, за който напомня сайтът bulgarianhistory.org.
Какво пише в учебника за статистика от 1892 г.
Според преброяването в 1885 година в България живеят 3 154 375 жители, а на 1 кв. километър се падат да живеят само по 31,7 жители. Според тази гъстота България завзема седемнадесети ред между европейските държави. В Северна България има по-голяма гъстота на населението, отколкото в южна. Тази разлика трябва да се отдаде на това обстоятелство, че Северна България донася по-благоприятни условия за живот и затова населението в нея е по-гъсто. Гъстотата на населението е различна и според околиите – тъй например в Търновска околия има 123,6 жители, а в Рупчоската (бел. ред. днешно Чепеларе) – само 9 жители на квадратен километър.
На 1000 мъже се падат 952,4 жени. Това отношение се изменява според окръзите: в Търновския окръг на 1000 мъже се падат 1016 жени, в Трънския окръг на 1000 мъже 940 жени. Причината за това е отсъствието на мъжете вън от окръга, както например градинарите в Търновско и майсторите (зидари и др.) в Трънско.
В България има 556 400 домакинства, като процентно са разделени така: 1,05% са по един член; 35,90% – от 1 до 5 члена; 54,92% – от 5 до 10 члена; 7,60% – от 10 нагоре.
Тия числа ни откриват утешителния факт, че в България преобладават многочислените домакинства с 5 до 10 души. В други държави най-големият процент представляват домакинствата с по 2-4 члена; домакинства с по шест члена и нагоре съставляват например във Франция само 18.8%.
Средната раждаемост възлиза на 40 ‰; според това България иде на ред с доста благоприянствуваните в това отношение европейски държави. Народите на Балканския полуостров по раждаемост стоят в следния ред: сърбите – 42,5‰, гърците – 38,5‰ и румъните – 30,5‰. В Европа раждаемостта се колебае у разните народи максимум (на хиляда души) 49 в Русия, а минимум 26 във Франция.
Средната смъртност в страната се колебае между 18 до 19 души на хиляда. В другите държави смъртността се колебае между минимум 17, а максимум 38.
На 100 жителите се падат 70% земеделци и скотовъдци. Останалата част от населението се занимава с промишленост, търговията, чиновничество и др.
Големите градове са малко – само два от тях надминават 30 000 жителите (Пловдив и София); четири други имат повече от 20 000 жители, 15 града имат от 10 до 20 000 жители, 20 между 5 и 10 000 жителите и 25 града между 2 и 5000 жители. С 4 до 5000 жителите са следните градове: Берковица, Анхиало (бел. ред. днес Поморие), Никопол, Пещера и Балчик.От 3 до 4000 души: Нова Загора, Осман Пазар (бел. ред. днес Омуртаг), Айтос, Калофер, Сопот, Кула, Ихтиман, Дряново, Преслав, Харманли, Луковит и Елена. От 2 до 3000 души: Брезник, Бяла Слатина, Нови Пазар, Радомир, Трявна и Трън.
Градското население възлиза на 485 396 жители, т.е. 15% от всичкото население в страната.
В продължение на няколко години населението в разните градове слабо се е увеличило (с изключение на 7 града). Столицата се отличава с едно необикновено увеличение (50% в продължение на 7 години). Пловдив показва едно малко смаление. Доста значително увеличение показват Плевен и Лом.
Главната причина за намалението на населението е изследването на турците и отцепването на Кърджалийсо и непредадените села в Родопите от Южна България.
Турците продължават да се изселват; от 1887 година насам са се изселили повече от 100 000 души. Няма съмнение, че турците ще се изселят съвсем из България, както от Гърция и Сърбия. Печално явление е, че и мохамеданските българи (помаци) се изселват. За изселване на турците най-много действат турските проповедници, които дохождат всяка година от Цариград през рамазана и при държане на религиозните проповеди открито говорят за изселване из земята на неверниците (гяурите).
С изселването на турското население страната губи, защото се лишава от неговия труд. Турците не могат да забравят още миналото си величие и тежко им е да служат на едно християнско правителство, което е излизало из средата на един народ, който, така да се рече, до вчера им е бил роб.
В България се преселват българите, заселени в странство, а особено в Маджарско. В крайдунавската равнина има вече заселени няколко села с маджарски българи – в района на Плевеснко, Бялослатинско и пр. Това преселване е важно, защото маджарските българи са опитни земеделци, та ще могат да бъдат образци за нашата земеделска класа.
Населението в България от освобождението насам се намира в постоянно движение чрез изселване, заселване и вътрешно преселване. От една страна се чувства на първо място изселването на турците, а от друга – постоянно разпространение на българите по цялата страна, особено колонизацията на планинските жители в плодородните равнини. Така например планинските жители в Тревненска планина се изселват в плодородните места по южните поли на Стара планина, като заместват напускащите турци. Планинските жители в Етрополската, Тетевенската и други планини се изселват в плодородните и хубави села край река Панега, където заместват помаците.
От планинските места населението е принудено да ходи през лятно време на печалба. От Котленско излизат овчари, от Търновско градинари, от Пещерско и Трънско дюлгери и др.
40 години по-късно преброяването вече показва данни по-близки до днешните. През 1934 г. София вече е далеч напред по население, като само градът има близо 290 000 жители. Пловдив е на второ място с по-малко от 100 хиляди. Следват Варна, Русе, Бургас, Плевен.
Велико Търново е на 24-то място с 13 963 жители и вече е най-голям град в днешната област. Свищов е две места след това с 12 082 души население. Горна Оряховица е десетина места по-назад с 8793 население, а Лясковец е с 6020 души – намалял значително от годините преди свободата.
Източник https://bulgarianhistory.org/
