Г-н Костов, в неделя, предстои вота за 45-то Народно събрание, каква кампания очаквахме и каква получихме от политическите партии на местно ниво?
Тези избори бяха най-странните в новата българска история, защото на практика предизборна кампания – със събития, срещи с хората, инициативи, митинги, концерти и т.н. напълно липсваше. Това е обяснимо предвид епидемиологичната обстановка, която навсякъде в страната е изключително сложна. По информация от хора, работещи в болницата и лични лекари смъртността в общината е много висока. Свищов загуби значими личности. Политическите партии пренесоха битката помежду си във виртуалното пространство и социалните мрежи, което е знаково за бъдещите кампании – те все повече ще следват този модел.
Какви ще са мотивите за гласуване на нашите съграждани? Какъв резултат очаквате в нашата община?
Очаквам да преобладава една концепция за гласуване – очевидно лансираната и удобна за партиите кампания „от телевизора” – едните казват „давайте да махаме това корумпирано управление на всяка цена”, другите опонират – „не, това не е така, вижте какви успехи постигнахме”. По този начин мотивацията на избирателя се свежда до това да гласува „за” или „против” Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Мая Манолова, Христо Иванов или пък „новата звезда” Слави Трифонов. Това за мен е ужасно нерационален мотив на вота и ще доведе до тежък политически махмурлук обществеността впоследствие, когато хората разберат, че са пратили в следващия Парламент някакви хора, чиито имена не разпознават. Знам, че почти никой няма да ме чуе, но уважаеми хора, вашият глас не отива за Бойко, Корнелия, Мая, Христо или Слави, а за Костадин, Явор, Юлиан, Калоян или Андрей. Ако не знаете фамилиите на последните, не се сърдете впоследствие, че сте гласували за грешния човек, а помислете заслужава ли си да се доверявате на телевизора и партията, която не сте избрали чрез разума си, а чрез емоциите. Това стадно поведение на съотечествениците ни ражда и други парадокси – хората да гласуват против собствения си интерес без да го осъзнават. Например,когато конкретно избрания с гласа им кандидат на местно ниво е обвързан със зависимости, които предопределят действията му в посока, точно противоположна на целите и интересите на гласувалия за него човек. Впоследствие избирателя стои и се пита, ама аз нали гласувах за еди кого си, какъв е този негов човек, който е влязъл с моя вот и как така ще ме представлява мен.
Има ли изход от подобна ситуация, означава ли това, че е безсмислено да се гласува, защото така или иначе ще се случи едно и също?
Не е безсмислено да се гласува, трябва обаче да се гласува егоистично и рационално заради конкретен, пряк, личен интерес. Нямам предвид петдесетте лева, които за тази кампания нараснаха на сто, макар че и купеният вот е израз на същия принцип.
Предложеният от мен модел на избор елиминира всякакъв полулизъм и партийност. Това е всъщност истинския мажоритарен вот, защото отива в конкретен кандидат, от който избирателят очаква нещо. По този начин изборът се персонализира и най-важното – появява се конкретен субект, който може да бъде държан отговорен. Този субект е тук, на местно ниво, а не е партиен лидер на голяма формация, която е откъсната от избирателя.
Българското общество е източно по мислене общество и вярва в човека, а не в партията, общността, правилата. Оттатък Виена хората могат да си позволят да гласуват за партии, защото сетивността на обществото е устроена другояче, отсам – обратното, хората са много по-важни от правилата. Така е устроена националната народопсихология и това е неизкоренимо. Затова и партии налагащи западния социалнополитически модел нямат сериозен успех на национална почва.
Този тип гласуване, свежда голямата национална битка до микробитки на местно ниво. Фактически подменя националния вот с местен, но това е всъщност разбираемо и полезно за избирателя, защото обслужва най-добре интересите му.
Фокусът просто е различен и се измества към непосредственото битие на избирателя.
Но по този начин не се ли губи голямото, принципното, не се ли заличава възможността за генерална промяна?
Това което наричате „генерална промяна” е една жестока илюзия, която всеки новопоявил се политически популист ще размахва като свое знаме, докато консумира активите, които емоционалният вот му носи и впоследствие ще се окаже, че не само не подкрепя тази „генерална промяна”, но и че тя е фактически невъзможна и неосъществима.
Един избирател е едновременно европеец, българин и свищовлия, вотът му погледнат в конкретна перспектива изглежда оправдан, но трите сечения много рядко влизат в синхрон. В повечето случаи е налице неотстранимо противоречие. Реалната политическа система и човешкия манталитет просто са такива и предполагат този разнобой на интереси. Аз предлагам просто водещия мотив да е свищовския и приемам другите за спомагателни и допълнителни. Те се прилагат доколкото не му противоречат.
Какви са тогава конкретно Вашите мотиви да изберете един или друг?
Моят глас отива за листа, регистрирана в 4-ти МИР Велико Търново. В листата на всяка партия има 16 имена, аз ще избера едно от тях и ще гласувам за него, защото държа човека, когото избирам да е свързан със Свищов, да го познавам лично, да съм работил с него. Фокусът на моя интерес е чисто свищовски, каква е ползата, че в София или дори в Търново нещата са добре, след като в родния ми град не са! Някои ще кажат, ама нали промяната трябва да е за цялата страна, как така не се интересуваш какво става в столицата или в областния център? На тях ще им отговоря, ами тогава погледнете от европейска перспектива и сравнете Люксембург и България например, които са част от една и съща общност, Вас интересува ли ви положението в Люксембург и доколко? Логиката е същата!
Мен ме вълнува добруването на родния ми град и община и преценявам кой от кандидатите е най-тясно свързан със Свищов, има най-голям потенциал и възможности да подпомогне местното развитие и да повлияе на процесите тук, на място. Затова призива ми към моите съграждани е в неделя да гласуват преференциално за някой от свищовските кандидати. Ако не харесвате местния кандидат, свързан с предпочитаната от Вас партия или такъв просто липсва – зарежете партията, не си струва да инвестирате доверие въобще, гласът Ви ще е пропилян и излъган. Ако една партия не може да номинира свестен местен кандидат, как ще очаквате от нея да се грижи за съответното населено място ако управлява? Нали ще го прави именно чрез него!
