Художествената галерия „Николай Павлович“ е подготвила мобилна изложба на „бащата на българската карикатура“- Александър Божинов, в чест на 143тата годишнина от рождението му. Изложбата е озаглавена „Вечният съвременник“ и съдържа 89 бр. карикатури, рисунки и шаржове на художника. Тя, ще може да бъде посетена до 24ти март, след което творбите, ще бъдат предоставени на други галерии в страната.
„По същия ред, както всички хора, съм излязъл на бял свят. Оттогава до днес съм живял в едно голямо безредие. Обичам каквото мисля, да го нарисувам, или да го наредя в стихове. Затова минавам за художник и сегиз-тогиз за поет. Прави ми удоволствие да се закачам, затуй и мене ме закачат: тъй разбирам аз смисъла на живота и се считам за най-щастливия човек на земното кълбо. Обичам хубавия смях, хубавата бира, хубавите хора.”
Александър Божинов
Александър Николов Божинов е известен български карикатурист, илюстратор, живописец, сценограф. Роден е на 24ти февруари 1878г. в гр. Свищов. Завършва живопис в София, а след това учи в Мюнхен, Германия. Известно време редактира хумористичния български вестник „Българан“. Публикува карикатури във „Смях”, „Вечерна поща”, „Смях и сълзи”, „Камбана”, „Зора”. Използва различни псевдоними, като: Бедния Альоша, Бисмарк II, Гений 3, Лумпациус, Митрофан Голий, Svanarola, Septimus Sever и още много други. След 1929 г. е избран за дописен член на БАН, а след 1939 г. и за редовен член. Член е на Македонския научен институт.
Смятан е за създател на съвременната българска карикатура, която се характеризира с изключителна майсторска линия и остроумен текст. Открояват се неговите карикатури срещу личния режим на Фердинанд, осмиващи котерийните борби на политическите партии. Известни са и неговите пейзажи и жанрови сцени из градския бит, както и сценографските му решения в Народния театър. Илюстрирал е и много книги за деца. Автор е на положителните типови герои, любими на Елин Пелин – българските селяни: Пижо и Пендо.
Освен с рисуване Александър Божинов се занимава и с писане. Прави първите си опити в поезията едва на четиринадесет годишна възраст, по-късно пише и фейлетони. Автор е на известното българско стихче „Щурец и мравка“. През 1901 г. той и Цанко Сталийски започват издаването на „Злъч и смях”, вестник за хумор и сатира.
Александър Божинов сяда много пъти на подсъдимата скамейка и лежи в затвора заради обиди към Царя. Цензурата прави всичко по силите си да ограничи работата му, но той е непримирим и въпреки тежките последствия продължава да работи енергично.
„На подсъдимата скамейка е изправена карикатурата. Тоя факт ме тревожи, тъй като и аз съм карикатурист. Трудно е да се защитят карикатурата и хумора, защото те нямат приятели. Карикатурата си служи с отрицанието, осмиването и осъждането, а хората обичат себе си и се бранят. Какво са хуморът и карикатурата, никой не знае.За карикатурата няма школи, академии и правила. Карикатуристът хуморист се ражда такъв и с това неговият живот е определен завинаги. Той понася търпеливо това свое предопределение, което го прави скептик, който скептицизъм го тласка непрекъснато да търси красотата. А тая красота му е отнета и той е принуден да я търси по възпоменание, по обещание, което смътно долавя дълбоко в своето наказано същество. В тоя смисъл разбирам и думите на Данте: „Тия, които се надсмиват на другите, са в шестия кръг на ада.“ Никой тъй жестоко не се самонаказва, както истинският хуморист. Защото този, който е осъдил и осмял света, осъдил е и осмял е и сам себе си.“ Казва Илия Бежков, пред народния съд в защита на българските карикатуристи, обвинени в сътрудничество с фашистката пропаганда.
