“Ние тук се борим не само за Армения, но и за вас, в Европа. Вие явно още не сте разбрали какви са целите на Турция и Ердоган. Чак когато превърнат вашите черкви в джамии, ще го схванете!”, горчиво споделя пред „Дойче веле” арменски лекар.
Армения и Азербайджан водят все по-ожесточени боеве за оспорвания регион на Нагорни Карабах. В сраженията загиват все повече цивилни. В столицата на Армения се готвят за истинска война, съобщава вестник „Ди Велт“ в свой репортаж от Ереван: гражданите събират помощи за войниците, даряват кръв, записват се доброволци в армията. „Причината за това е не само в нападението на заклетия враг Азербайджан, който от 30 години насам се опитва да овладее региона, населяван предимно с арменци“, пише изданието. Според „Ди Велт”, еуфорията на арменците и готовността им за помощ се дължат предимно на факта, че Турция играе основна роля в този конфликт, който им напомня за един исторически кошмар – за турския геноцид над арменското население, извършен по времето на Османската империя през 1915 година. „Това е колективна травма, която се предава от поколение на поколение и сега отново бе пробудена от войната в Нагорни Карабах“, коментира „Ди Велт“.
Това масово убийство на християните – арменци, започнало много по-рано от 1915-та година, засяда дълбоко в душата на Яворов и през 1896-та година написва стихотворението си „Арменци”.
През 2020 година, когато отново се избиват християните арменци, малцина български поети надигат глас в тяхна защита. Писателят Недялко Славов пише на стената си: „В момента тече най-откровено и цинично етническо прочистване на братята християни в Нагорни Карабах”. Румен Леонидов се присъединява. Христо Стоянов пише на стената си: „Ако някой ви каже, че всяка епоха си ражда своя Яворов – не му вярвайте. Всяка епоха създава своите геноциди, но не всеки геноцид си намира своя Яворов……Една нация, дала християнството на света, в момента я избиват. Защото войната в Нагорни Карабах е война между исляма и християнството”.
Кеворк Кеворкан пише в „Нагорни Карабах и Яворов” за свещения сговор между българи и арменци. И добавя: „Сговор, породен от святото за всички арменци стихотворение на гениалния Яворов, едно уникално проявление на човешкото състрадание – то винаги ще ни подсеща за вечния ни дълг към угнетените……. В грандоманските ни енергийни проекти все се говори и за азерски газ – тъй че, очевидно е, на кого Властта прави теманета/подкляквания.
А иначе, поне за някои благодарни сърца, всичкият газ на азерите няма стойността на едно гениално стихотворение, което завинаги ще пребъдва в душата на цял един народ”.
Премиерът на Армения Никол Пашинян казва в интервю за германския вестник “Билд”, че в случая вече не става дума за регионален проблем за сигурност: “Това се дължи на факта, че Нагорни Карабах се появиха наемници и терористи от Сирия, наети от Турция, за да се бият на страната на Азербайджан. Според Пашинян, Турция се стреми към възраждане на Османската империя, а в актуалната ситуация около Нагорни Карабах той вижда “резултат от империалистическата политика на турския президент Ердоган”.
А за тези, които заемат страната на Азербайджан, има въпроси, на които се дължат отговори.
През 1923 година Сталин дава Нагорни Карабах на Азербайджански ССР. Прави го, за да подобри отношенията си с Турция, през която е искал да прекара комунистическото влияние нататък. По това време в този район над 90 % от населението са арменци – християни.
Чисто исторически това е район почти изцяло влизащ в рамките на т.нар. Арцах, десетата провинция на Кралство Армения, съществувал още преди новата ера. Тогава дори не е имало нито ислям, нито азери. За какви териториални претенции претендира Азербайджан при това положение ? Защо размахва документ подписан от диктатор за насилствено присъединяване на анклава към Азербайджан ? Как се чувстват защитниците на Азербайджан като продължители на сталинското дело ?
Какво ще стане с близо 140-те хиляди арменци, ако на Азербайджан бъде позволено да контролира тези земи? Помним ли какво се случи с християните в Сирия, в райони, в които управляваха про-турските милиции, каквито сега се трансферират в Азербайджан?
Как може да подкрепяш страна, чийто официални представители и говорители заплашват да взривят арменската АЕЦ Мецамор, и да предизвикат нов “Чернобил” ?
„Знаете ли какво е да изпратиш сина си на война, разказва пред „168 часа” Марина Надирян. Синът ѝ Геворк е на фронта в Нагорни Карабах. Защо всички призовават Армения да спре да стреля, а никой не казва на Турция и Азербайджан да прекратят огъня. Как нашият народ да спре, когато нас ни убиват ? Убиват децата ни. Срещу нас се провежда втори геноцид – непрекъснато се бомбардира мирно население. Бомбардировките не спират вече дни наред”.
Срещу държава с население 3 милиона, 9-милионен Азербайджан и 80-милионна Турция хвърлят изтребители, дронове, танкове, бронетранспортьори, касетъчни бомби, забранени по Виенската конвенция, наемници от Сирия, Либия, Ирак. Армения брани земята, домовете и вярата си с онзи дух „на винаги храбър народ – мъченик”., като на фронта отиват бащи, синове и внуци.
Марина Надирян разказва, че ситуацията от 1915-та год. се повтаря. По същия начин международната общност преди 105 години се е правила, че не забелязва геноцида, когато турците избиват 1.5 млн. арменци.
Според сайта „Плевенпрес“ през 2016 година Общинският съвет на Долна Митрополия се е осмелил да приеме декларация за арменския геноцид. Община Плевен обаче не се е осмелила да го направи. Така и сега правителството отказва категорично да подкрепи Армения.
Няма го и Яворов.
