Уважаеми съграждани,
Скъпи приятели,
Изминаха дълги дванадесет години, откакто се включих в политическия живот на родния ми град. За тези, които знаят и помнят предисторията, започнала още през 2011 г., това мое решение не бе самоцелно. То бе отговор на самозабравата на един провален, според историята ректор на Стопанска Академия, чието първо дело, след обявяването на кандидатурата ми бе да ме уволни незаконно за трети пореден път (от общо пет незаконни негови уволнения). Същата бе съдбата и на голяма част от хората в листата на проекта „Бъгария на гражданите и регионите”, които се осмелиха тогава да ме подкрепят на местните избори под мотото „Свищов е за всички”.
Не успяха да ни пречупят, не успяха да ни купят, не успяха да ни изгонят от родния град, както публично се заканваха, че ще сторят!
През трите ми мандата в Общинския съвет не бях нито веднъж в състава на управляващо мнозинство. Нямаше и как да бъда, тъй като имам един изключителен недостатък за политиката – казвам на всеки истината в очите, без значение колко е силен или за колко властен се счита. Освен това не мога да бъда купен и нямам зависимости, което е задължително, за да заемаш висок публичен пост от едно ниво нагоре.
За годините в Общинския съвет това ми мислене ми струва две пълни проверки на НАП за доходите и имуществото ми, няколко проверки на прокуратурата вкл. и за това какъв е статутът на стаята вкъщи, която използвам като работен кабинет и какъв местен данък дължа за тези 12 квадрата площ. Всички тези „бонуси” бяха по сигнали на „доброжелатели”. Струва ми и уволнение от работата ми като съветник на тогавашния министър на образованието и науката по донос на лице на ръководен пост в община Свищов.
Дълго време служих като гръмоотвод, който привлича светкавиците. Не бях търпян от никоя власт, защото познавам генезиса и и дълбоко вътрешно го презирам. Знам какво се крие зад милите думи, пожеланията за заедност, обединение или модерното тази есен „с доброто напред”. Същото „с добро напред” например по време на предходните местни избори уреди статия в агенция ПИК и ми вмени кражба на цял водопровод, след като самото то остави без вода Свищов по време на празниците.
СКАНДАЛ В СВИЩОВ: Водопроводът на далаверата взриви града – Калин Костов и компания присвои милиони
Правих всичко това, защото съм човек с кауза. Тя не се измерва със собствената ми личност. Моите вече покойни учители – проф. Дончо Хрусанов, дългогодишен декан на Юридическия факултет на Софийския университет и проф. Георги Стефанов, когото голяма част от Свищов познава, ме учиха, че дори и в мръсотията трябва да има някакъв морал. В свищовската местна политика няма – там крадците се представят за благодетели, палачите – за жертви, вълците – за агнета. Затова трябва да си ходят от властта. Особено от властта в този, както казва моят брат Момчил „специален град”.
Знам, че съм „силно любен и мразен”, както казва поета. Всеки, който казва истината трябва да е. Защото тълпата не обича истината. Особено за себе си и слабостите си. Виждах как уж силни хора се пречупват като кибритени клечки, виждах как уж слаби са твърди като камъни (без мечки около тях).
Причината да се оттегля от местната политика е проста и прозаична. Аз не съм победен на свищовския партиен терен, избрах да го напусна доброволно. На 14 септември едно мое и на моя брат отроче _ „Площад Алеко” събра в Свищов имена, които никой дори и не е допускал, че може да се заинтересуват от нашия град. Ние сами превърнахме през годините родния си град в последна гара, оставихме го встрани от интереса на политици, общественици, бизнесмени, с неадекватните решения, които вземахме за избор на своите бъдещи управници. Понастоящем „Площад Алеко” трябва да го върне на картата. Сега вярвам, че авторитетите, които сдружение „Площад Алеко” обедини са последният шанс на Свищов за нещо по-добро. Преди демографския колапс да довърши града съвсем.
Затова и за да оправдая гласуваното доверие от тези хора, не мога да позволя повече името ми да бъде замесвано в дребни и дребнави спорове по маловажни теми в местния Общински съвет. Да ми бъдат приписвани помисли каквито нямам, желание за власт, което при мен е напълно ампутирано или морални „добродетели”, които са присъщи на тези, които се упражняват върху моето име.
Оставам до младото поколение площадалековци, до Ивелин, Христо, Пламен, Рая, Криси, на които принадлежи бъдещето на Свищов, селата от общината и региона, на Стопанска Академия.
Благодаря за търпението на моите родители, които неотклонно ме подкрепяха през всичките тези дълги години, на д-р Христо Попов, д-р Татяна Ганчева, адв. Александър Екимов, проф. Славчо Томов, доц.Бисер Кръстев,с които заедно ще покажем, че Свищов има и друго лице – не това от картината – пародия „Тайната вечеря” или лицето на жертвата от хотел „Рамада”.
Подобни типажи обичат властта повече от себе си, поради тази причина така и не разбират кога трябва да спрат или да се оттеглят.
Не съм кандидат за нищо, но все пак в качеството си на редови гражданин пак казвам на Вас, моите съграждани, на хората, които ми вярват и ме обичат – „Свищов заслужава повече”!
