Нашата популярна съгражданка Даниела Давидкова – експерт в областта на управление на туризма и администратор на една от най-посещаваните групи в социалните мрежи „Свищовски клуб“ публикува разтърсваща история, описваща срещата ѝ с близки хора в Свищов. В нея тя сама се нарича „подпалвачка“, защото по думите ѝ възрастна жена, която случайно е срещнала в близост до родния си дом и която я познава още от дете е избегнала не само да разговаря с нея, но дори и да я поздрави, защото „щяла да и подпали къщата“. Причината – наскоро снахата на леля „Хикс“, както я нарича Дани Давидкова, била започнала работа на общинска служба и жената се притеснявала, че поздравявайки, живеещата в София млада дама това би и навредило, поради нейните откровено опозиционни публикации в Интернет и нейната обществена активност, включваща често изразявано несъгласие със стила на управление на местно ниво.
Потърсихме Дани Давидкова за подробности и нейния коментар относно описаните събития:
Здравей Дани, това, което публикува в действителност ли се случи така, както го описваш?
Уви, за съжаление това е самата истина!
Разкажи ни в подробности случката!
Ами не мога да кажа нещо много по-различно от това, което съм написала в мрежата. Бях се прибрала за няколко дни в родния град, аз не прекъсвам връзката си с него, макар да живея и работя като огромна част от нашите съграждани от години в София. Останалото е такова, каквото сте го прочели.
Какво изпита вътрешно от подобно отношение към теб?
Първоначалната емоция беше реакция на обида. Помислих си, че това отношение е насочено лично към мен – изумление, неразбиране, шок. Не мога да отрека, че буквално бях сащисана, както казваме на разговорен език. Още повече, че ставаше въпрос за думи на много близък на мен човек, който ме познава от години, пред очите на когото съм израснала. Впоследствие, като размислих и се успокоих осъзнах, че това отношение не е насочено индивидуално към мен, а е израз на нещо много по-страшно – на пълната зависимост и подчинение, до което са докарани хората в родния Свищов.
Какво имаш предвид?
Щом се страхуваш да поздравиш на улицата най-близък човек, който публично изразява опозиционна обществена позиция, заради това впоследствие да не бъдеш докладван на местните власти, представете си до каква степен на феодализация са стигнали отношенията между хората на микрониво и между хората и властта, която уж ги представлява. Аз усетих страха в очите на човека срещу мен и той беше напълно реален. Това е много тъжна картина!
Защо се стига до подобно отношение?
Нека хората сами си отговорят, да направят сметка какви са ценностите им, как живеят и как ще я карат занапред. Ако смятат, че човек, израснал сред тях представлява някаква опасност за битието им, просто защото се осмелява да казва това, което мисли за каква демокрация, европейски ценности и всякакви такива всъщност празни думи въобще говорим? В Свищов хората се чувстват напълно подчинени на местната власт, която е единствената алтернатива за осигуряване на физическото им оцеляване. Нима ако имаше нещо независимо, което да може да даде икономически алтернативи би било същото? Естествено, че не! Темата става много обширна…
Какви изводи си правиш от подобни случки?
Изводите са, че обществени послания въобще не могат да достигнат до огромна част от нашите съграждани, които първосигнално се държат като крепостна маса на местните чорбаджии и това храни фалшивата „любов“ към тях, с която парадират публично. В тях е хляба и в тях е ножа! Въпросът е всички останали мислещи хора и тези, които все още се колебаят да вземат своето решение да осъзнаят, че ако това не се промени, Свищов просто ще бъде затрит и закрит! Натам сме тръгнали…
