Весела Коледа, г-жо Братова, живот, здраве и късмет на Вас, семейството Ви и всички близки! Подготвили сте ни за поредна година страхотна изненада – календара на „Площад Алеко”, който традиционно подаряваме на всички наши приятели и симпатизанти, благодарим Ви от сърце!
Весела Коледа, площадалековци! Бъдете и Вие живи и здрави, все така позитивни, добронамерени, искрени и интелигентни! Най-мили пожелания и за всички наши съграждани, разбира се! Наистина покрай нас неусетно се изтърколи още една година, дойде отново времето за равносметка. Дано положителните нюанси в нея преобладават, ако не в обществен, то поне в личен план.
Календарите на „Площад Алеко” са истинско произведение на изкуството, благодарение на Вас и усета Ви към красивото. През 2019г. посланието им беше „Продължаваме напред”, през 2020г. – „С мисъл за хората”, а през изминалата 2021г. използвахте крилатата мисъл на може би най-великия българин – Васил Левски „Времето е в нас и ние сме във времето”, какво сте ни избрали сега?
Посланията на календарите са символ на обществените настроения, поне такива, каквито ги усещам. „Площад Алеко” се легитимира като формация през 2019г., явявайки се на местния вот като сбор от млади ентусиасти, които нямат никакъв политически опит – логично беше посланието за следващата година да вдъхва кураж. През 2020г. ни връхлетя може би най-голямото зло през последните години – КОВИД пандемията, отнела ни без време близки и приятели, и разбрахме, колко уязвими сме всъщност. Най-логичното беше да отправим подобно човешко послание. През 2021г. се обърнах към мисълта на Апостола на свободата, заради тежките премеждия, които любимият Свищов преживява и липсата на вяра в бъдещето, която отчетливо се усеща в разговорите ми с нашите съграждани.
„Площад Алеко” се обръща към свищовлии с думи на Васил Левски като послание за 2022г.
Дизайнът на новия календар за 2023г. е във формата на пощенска картичка, а посланието е „Да останем завинаги със Свищов в сърцата”, към кого е насочено то?
Не е тайна, че от десетина години насам градът е жертва на свирепа демографска катастрофа и обезлюдяване. Ние намаляваме не само като общ брой, но и губим най-качествените си млади хора, които избират да се развиват в по-големите градове и София. Често те си тръгват с еднопосочен билет за чужбина. Това е огромна трагедия за всеки, който обича града и го чувства като дом, който е напуснат и изоставен. Исках, без да укорявам никого за решението, което е взел, да му дам нещо от Свищов, което той или тя да вземе и пази на свидно място, където и да намери своя житейски пристан. Да знае и помни откъде са корените му, да запази Свищов като ценност.
Можем ли да се надяваме, че част от тези хиляди хора, някога ще се върнат отново?
Сърцето казва едно, разумът – друго. Децата на напускащите нашия град няма да имат тази обвързаност с него, каквато имат техните родители. Свищов исторически е претърпявал жестоки крушения многократно, но въпреки тях е оцелявал. Има нещо символично в това раздвоение дори при най-разпознаваемия свищовлия – Алеко Константинов, чиито гроб е в София, но сърцето му след смъртта се „прибира” в родната му къща. Донякъде тази драматична история ме предизвика да избера точно това послание.
Не е ли много тъжна констатацията, че очакваме да се приберат „у дома” много от родените и израсли тук единствено след края на живота им?
Можем само да се надяваме, че това няма да е точно така, макар, че от позицията на рационалното е много трудно да очакваме да се случи чудо. Хората обаче могат да работят и подпомагат родния град, дори и да не са физически в него. Големите свищовски дарители и филантропи като Димитър А. Ценов, Димитър Хадживасилев, Тодор Миланович и много други са направили кариерата и богатството си далеч от родния град, но не са губили връзката си с него и по подходящ начин са създали средата следващото поколение деца на града да се родят, израснат и възпитат в него. Те са целеполагали далеч отвъд техния жизнен хоризонт. Това е историята на цялото възрожденско свищовско дарителство, което не е късало пъпната връв с родното място, независимо от превратностите на живота.
Не е тайна, че голяма част от съмишлениците и симпатизантите на „Площад Алеко” са мислещи, търсещи и можещи хора, които също вече са направили подобна крачка, горните думи важат ли за тях?
Тези думи са насочени най-вече към тях, защото е важно да осъзнаят отговорността, която носят. Те са я наследили не от кръвните си родители и прародители, дошли в града много често от различни от Свищов населени места, а именно от тези непознати за тях хора, въплътили духа си в мястото, където впоследствие те са се родили и са се възпитали. Да си площадалековец е привилегия, но и задължение и всеки от нас трябва да си даде сметка, че от действията му зависи много. Затова девизът „Да останем завинаги със Свищов в сърцата” освен другото, призовава и за тяхното активно участие в местните обществени дела, проявата на непримиримост към посредствеността и помощ към добри каузи.
