Студентски град ли е Свищов и ако е такъв, по какви признаци това личи? Този въпрос масово си задаваха жителите на града в срещи, разговори и коментари по повод разточителното празненство, завършило с нощна заря навръх студентския празник на централния градски площад „Алеко“.
Масово хората не знаеха какъв е поводът за пиротехническото шоу и свързваха организирането на спектакъла именно със студентския празник, навръх който организаторите от община Свищов бяха избрали да „светнат“ осветлението на коледната украса. Тя от своя страна става от година на година все по-пищна, паралелно с намаляването на можещите да и се радват жители на общината.
За огромна изненада на свищовлии церемонията, която бе и подобаващо отразена в присъдружните на властта медии нямаше никаква връзка със студентския празник – 8 декември навръх който ръководството на тяхната община “странно“ избра да проведе събитието.
Разбира се, в организирането на забавления за децата няма нищо укоримо, точно обратното. Работата на ресорните служители в тази област може и трябва да бъде подкрепяна. Защо обаче това събитие подозрително съвпадна именно с осми декември – един от „най-свищовските“ дни в календара? Не можеше ли да бъде организирано един ден преди него или след това?
Отговорът за всички непредубедени наблюдатели защо е избран осми декември е повече от ясен – за да прикрие липсата на студенти в град, в който само преди десетилетие те бяха не само добре приети, но и бяха тези, които дават неговия специфичен и уникален облик.
Точно обратно на твърденията на Генчо Генчев, че се грижи за връзките на общината със Стопанска Академия, че съхраняването на студентския облик на града е приоритет за местната власт, че се работи активно за създаване на работни места за учещи и завършващи висококвалифицирани младежи, както бе в миналото, виждаме, че освен помпозни церемонии, на които получава награди за неясно какви заслуги управлението му счита местното висше училище и академичния дух на хората, ангажирани с него за тежко бреме.
Кметът на община Свищов бе удостоен с почетен плакет за заслуги към СА „Д. А. Ценов“
Би следвало да бъде точно обратното – всяка община се гордее с възможността да има университет, разположен на нейна територия. Борбата за съхраняване на завещанието на Димитър А. Ценов и колосалните усилия в тази посока на тогавашния кмет на града Богдан Пенев са изписани със златни букви в историята на Свищов. Понастоящем села и паланки воглаве с местния бизнес правят и невъзможното, да стъпи на тяхна територия висше училище.
За Свищов обаче темата за връзката между висшето училище и общината е загатната съвсем бегло в Плана и за интегрирано развитие (ПИРО) и то по недопустимо аматьорски и непрофесионален начин. Приоритет се дава на зърнопроизводство, развитие на свинеферми и други въпроси, имащи малко общо със създаването на високотехнологична икономика. Моделът на съвременното обучение, който изисква да се осигурят квалифицирани работни места на учещите студенти и млади хора е напълно непонятен и отхвърлен от местната власт. По тези идеи не се работи, защото те не са пряко свързани с любимото на управляващите „усвояване на евросредства“, с което те толкова се гордеят, при все, че в този процес лъсват огромни злоупотреби при провеждане на обществените поръчки.
В крайна сметка времената, когато на осми декември кметът на Свищов връчваше символично Ключа на града на студентите и с голяма бъчва от прочутото местно червено вино, преподаватели, общественици, студенти и докторанти, хазаи и квартиранти заедно посрещаха празника на младостта и знанието изглеждат безвъзвратно отминали. Суматохата и глъчта, които съпътстваха всеки свищовски дом, свищовските заведения и паркове през целия ден и цялата нощ – отсъстват.
Вместо тях получихме имитация, която под благовидния предлог, че се прави тържество за все по-малкото деца в града се опита да прикрие жестоката истина, че за съжаление, Свищов вече не е студентски град и местната власт няма намерение да променя нищо в обратната посока.
