В романтично представление се превърна т.нар. „публичен отчет” на свършеното през последните две години от местната управа и нейното лице – номинираният от всички партии за кмет Генчо Генчев. Поради Ковид пандемията през миналата година подобно „събитие” не бе проведено, но за сметка на това през тази, то достойно запълни възникналата празнина.
В близо двучасово шоу Генчев посочи многобройните постижения на своето управление, умело се саморазкритикува, че демографските данни показват, че почти всички млади хора бягат от Свищов, но заяви, че това са „естествени процеси”, които сътпътстват „едно добро управление”.
Пред отбрана публика от верни почитатели във връзка с представените данни на него не му бе зададен нито един въпрос, но за сметка на това на трибуната се появи вярна негова почитателка от добре финансираните пенсионерски клубове в общината, която започна да рецитира написани от нея спонтанно любовни стихове към управленците.
„Добър вечер, господин кмете”, започна изложението си вярната генчогенчева избирателка „Нашият кмет на Свищов! Ти носиш великата титла кмет на Свищов! В този град, в който се грижите за всички потребности за града, цветя, фолклор и много други потребности. Благодарим Ви! Благодарим Ви много! Бих искала дълго да живея в нашия град Свищов. От всички нас ти пожелавам, Ви пожелавам на всички, най-вече на Кристиян, доктор Кристиян Кирилов, който е много организиран и малко любовчия пада. От всички нас Ви пожелаваме здраве, щастие, любов…Обичаме Ви! Гордеем се с вас, Кмете!”
Последваха бурни и оглушителни аплодисменти от подбраната публика от доверени политически деятели, подкрепящи компетентното му управление.
В края на изложението последва любовно обяснение и от втора генчогенчева почитателка: „Обръщам се към Кмета, към заместник-кметовете, към директора Росен Маринов…на културата директора и към всички ония Ваши служители, които са Ви подпомогнали за осъществяване на тази информация, която ни изнесохте и за благоустройството на града ни. Ние Ви благодарим на всички Вас от сърце, душа и ви казваме, обичаме Ви всички! Напред, напред и успех във всяко начинание!”
След последното обяснение Генчо Генчев йезуитски попита „Абе няма ли никакви въпроси, бе?” след което закри представлението, състояло се на сцената на Първото българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови”, основано в далечната 1856 година при съвсем други обстоятелства и обществени нрави.
„Площад Алеко” си взе поука от обвиненията в публичното пространство, че отразява случващото се в общината с краен негативизъм и реши да отрази безспорните успехи на г-н Генчев, които предизвикват подобна спонтанна, бурна и емоционална реакция.
