Поредните извънредни парламентарни избори са зад гърба ни – четвърти за период от по-малко от година и половина. Те за пореден път разбъркаха картите на основните политически сили, за да ги пренаредят отново…по почти идентичен начин. Новината от тях за Свищов е, че за пореден път остана без депутат. Това не е изненада и се случва все по-често в последните години. Изключение направи един от кратките миналогодишни Парламенти, в които нашият съгражданин Христо Дочев, благодарение най-вече на изключително високия резултат на формацията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ успя да влезе като трети в подредбата на същата. Но точно като в класическия шведски филм „Тя танцува само едно лято“ флиртът на ИТН с властта приключи в рамките на няколко месеца и Христо Дочев ще бъде запомнен на местно ниво най-вече с активността си в подкрепа на бедстващите жители на село Совата, които за поредно лято останаха без вода, заради безхаберието на Генчо Генчев и Ко. в община Свищов.

Преди него настоящата заместник-кметица на община Свищов Станислава Стоянова се къпа в „народната любов“, но за далеч по-продължителен период от време – от 2017г. до 2021г. Макар и родом от Добричко и живееща във Велико Търново, тя бе облечена в одеждите на „свищовски депутат“ от приближените на местния градоначалник, най-вече поради липсата на изразител на техните корпоративни интереси. Не е тайна влиянието на одиозната фигура на покойния разстрелян бизнесмен Петър Христов в конструирането на свищовската местна власт през 2015 година, „вещото ръководство“ на разжалвания генерал на ГЕРБ Цветан Цветанов и задкулисната твърда ръка на друг без време отишъл си от този свят фактор на влияние – Камен Костадинов, осигуряващ връзката между БСП, ГЕРБ и ДПС. Ако Ви звучи познато не бъркате – именно това е управленската коалиция на местно ниво оформена на последните местни избори. Нещо, за което негласуващите наши съграждани не е зле да се замислят!

Преди тях титлата „свищовски депутат“ гордо носи недоразумението Георги Марков. Може би бързо забравящият избирател не си спомня, но Свищов успя да изпрати в Народното събрание именно този индивид, известен с преписките в прокуратурата за ДДС измами и с това, че стана „златния пръст“ на управлението на Пламен Орешарски. През 2014г. вездесъщият Цветан Цветанов го постави на избираемо място в листата на ГЕРБ и с телешки възторг местното народонаселение тръгна да подкрепя Бойко Борисов. Накрая получи …Георги Марков. А ГЕРБ получиха як съвсем неседесарски шут в задните части след като първата работа на новия депутат бе да се отцепи от парламентарната им група, заради „принципни съображения“, свързани най-вече с това, че висящите преписки в прокуратурата бяха вече контролирани от хората на ДПС и угрозата за отнемане на имунитета му бе съвсем реална. В процеса на номиниране и избиране на Марков обаче не бива да бъде подценявана и ролята на вездесъщия академичен Дон Корлеоне – самоизобразяващият се като Исус професор Величко Адамов, чието пряко протеже Марков бе.

Куриозно е, че макар за цяла България Адамов да е персона нон грата, местната власт в лицето на Генчев и компания продължава да го изтъква като мъдър управленец, при чието управление в града са се леели реки от мед и масло. Никой обаче дори и не обелва дума за началото на разпада на академизма в града, което съвпадна с това така „успешно“ управление. Още по-малко пък за хората, които се опълчиха срещу него и успяха да го детронират.

Последният местен депутат, на чието име ще се спрем в обзора е това на инженер Аспарух Стаменов – човек попаднал по някакви странни идейни съображения в политиката и станал част от народния ентусиазъм по време на идването на ГЕРБ на националната политическа сцена през 2009г. Той се опита да съчетае несъчетаемото – да запази моралния си интегритет и принципността на вземаните решения без да влезе в конфликт с издигналата го политическа сила. Какъв е резултатът – всеки може да прецени, но Аспарух Стаменов е единственият, от чието присъствие в Народното събрание Свищов имаше полза.

Въпросът на въпросите е при така формираните исторически традиции, какви биха били шансовете да имаме отново свищовски депутат и има ли всъщност нужда от такъв?

Свищов е вече явна периферия на задкулисните игри в Търново, чиито интереси исторически винаги са влизали в противоречие с тези на дунавския град. Той е използван като политическа „боксова круша“ при реденето на листите от националните партии и ако по някакво случайно съвпадение и късмет се стигне до успешна местна кандидатура, то тя е най-вероятно на зависима от Търново креатура. По този начин локалната изолация вместо да намалява се увеличава, а с нея и процесите на обезлюдяване и отчаяние на местно ниво. Така стигаме и до мечтите ни като избиратели, които за съжаление се простират най-често от Вардим до Ореш. А те се купуват евтино с концерти, скара-бира и даване на безсмислени награди на почти всеки функционер на държавна и общинска служба за неясен принос към „просперитета“ на един умиращ град.