В анализа си от миналата седмица посочих, че следващите два мача на „Академик” ще начертаят посоката, в която той ще върви през сезона. За съжаление загубихме и двете битки, макар и по различен начин.
В Горна Оряховица за пръв път се изправихме в мач за Купата на България от няколко сезона насам, след като пропускахме тези двубои най-вече поради финансови причини. За тези, които не знаят, те са свързани с плащането на доста по-високи такси от тези, дължими в шампионата и повечето отбори си ги „спестяват”. Въпреки това, решението на ръководството да включи „Академик” в турнира е похвално, защото емоцията от потенциален мач с отбори от горните групи и със съперници, които исторически помним на стадиона, но не сме виждали от десетилетия е несравнима. Дано и в следващия сезон това участие бъде заявено!
Срещу пределно мотивирания железничарски отбор направихме едно много добро първо полувреме и кошмарите от визитата ни на същия стадион отпреди седмица и половина се завърнаха за почитателите на „Локо”. Дори и главният съдия не можа да им помогне, въпреки напълно несъществуващата дузпа, която свири в самото начало на срещата. Страхотен Виктор Владимиров, който показва израстване от миналите сезони и дано се превърне от фактор, носещ понякога безпокойство с фрапантните грешки, които е правил по време на мачовете, в източник на сигурност и спокойствие на защитата.
Въпреки надмощието на домакините до почивката играхме стабилно и уверено в защита и успявахме да отразим натиска на домакините. Играта ни на контраатака очевидно ще се превърне в основно наше оръжие и е добре, че успяваме да реализираме в ключови моменти.
След почивката разликата в класите между двата отбора си пролича и трябва да признаем, че заслужено горнооряховци обърнаха и спечелиха мача. В техен герой се превърна влезлият като смяна бивш наш офанзивен халф Георги Колев – Миглата, който на два пъти отбеляза. Въпреки това „Академик” не стоеше добре, прие играта почти изцяло пред и в наказателното си поле, а в такива случаи грешките и попаденията стават неизбежни. Очевидно е, че „Локомотив” Горна Оряховица ще е един от най-силните отбори в групата и основен фаворит за първото място. Пролича си и разликата в широчината на двата състава – докато горнооряховци можаха да вкарат свежи равностойни резерви, „студентите” нямат равностойни смени за своите титуляри, което пролича и оказа влияние на развитието на мача.
Недопустима грешка направиха синьо-белите при построяването на защитата в ситуацията, при която падна изравнителния гол – не може да се остави непокрит атакуващ състезател на противника, в който недобре изчистената след корнер топка да попадне, той да има време да я овладее и да шутира напълно необезпокояван и то докато е поне два метра вътре в наказателното ни поле. Това са стандартни ситуации при отразяване на ъглови удари, при които младите ни играчи трябва да са внимателни и да използват персонално покритие на атакуващите от втора линия, до които често достигат изчистените след ъглови удари топки.
Вторият мач – този във Видин завърши с поредно тежко крушение на стадиона, на който е записана и най-голямата загуба в историята на отбора. „Бдин” е традиционно неудобен наш съперник, но това не оправдава големият резултат, с който ни победиха.
В мачовете си като съотборник и старши треньор на момчетата многократно съм ги предупреждавал, колко е важна концентрацията в началните минути на срещата. На практика ние започнахме мача с два гола пасив от съблекалните, първият от които ще кандидатства дори за най-бърз гол на сезона, след като падна преди да е изтекла и една минута от мача. В двубои между равностойни противници, още повече когато се играят на чужд терен, това често е фатално и предопределя крайния изход.
Чест прави, че „студентите” се вдигнаха, пренесоха играта в полето на противника и се опитаха да се върнат в мача. В интервютата след мача това коректно призна и старши треньорът на домакините Николай Цветков – Демона. Независимо, че гол до почивката не падна, всички предпоставки за такъв бяха налице – „Академик” не бе „боксова круша” за домакините!
Точно когато в началото на второто полувреме трябваше да продължим в това темпо и посока отново в началото му, за по-малко от пет минути бяхме изпратени този път в нокаут. Непростима е грубата грешка на Беркант Реджеб при връщането на топката към наказателното поле, която нападател на гостите овладя и впоследствие е стигна до безпроблемно отбелязване на ново попадение.
Същата бе ситуацията и при последния гол, когато в в постановка, при която няма право на грешка наш защитник бе преборен по елементарен начин и резултатът стана катастрофален.
Независимо от критиките, нашите показаха нещо много важно – желание да се борят. Те не влязоха в този мач като обречени, а дори и при големия голов пасив не се отказваха да се опитват да се надиграват.
Тази събота им предстои изключително важно домакинство – това срещу винаги силния състав на „Севлиево”. Именно в него ще си проличи имат ли характер да се превърнат в стабилен предвидим колектив или ще редуват силни и слаби изяви, даващи им надмощие срещу слабите състави в групата, но крайно недостатъчни за победи срещу сериозните. Дано докажат, че играта и резултатите им от първите два мача не са единствено моментен фойерверк!
