Автор: Андриян Илиев
Отборът на Петър Станков, Иван Нончев, Никола Москов, Пламен Вълков, Атанас Борисов, Николай Джаров, Бранимир Матеев, Боян Стайков, Юри Стоименов, и други живи и Бог да прости небесни легенди постигна немислимото и се закотви на последното място във „В” група!
„Академик”, който е събирал някога над 30 000 зрители на градския стадион в Свищов загуби дунавското дерби срещу „Бдин” Видин пред стотина ентусиасти и се сгромоляса на дъното на дивизията. Това е най-слабото му класиране в цялата история, започнала на паметната дата 10 ноември 1949 година!
Оттук нататък започва единствено битка за оцеляване във „В” група, нещо, което героите, завладяли Трявна на паметния 5 юни 1976 г. едва ли биха могли дори да си представят.
Отборът, непобеден в историята си на местен терен от националните грандове „Левски” и „ЦСКА” днес се бори да не изпадне в селските групи, където би се съревновал с тимове на населените места от общината и областта, чиито състезатели в годините назад даваха агне за билет за мачовете му и се редяха на опашки за автографи пред легендите на онзи студентски „Академик”, които по-старите привърженици още помнят!
Каквито и да са оправданията на общинската управа и клубното ръководство те едва ли могат да дадат успокоение на малцината почитатели на иконата на студентския футбол, който излезе в мача срещу „Бдин” само с един студент в състава си! Отдавна „Академик” се отказа от своята най-силна черта – академичния облик и от национален студентски отбор се превърна в малка местна провинциална работилница за успели и неуспели „таланти”. „Академик” (поне официално) отдавна е „общински”, а не „студентски” отбор, какъвто винаги е бил в годините назад. Той постепенно се сви от национално до междурегионално, после до областно и накрая до градско-селско ниво, за да покаже, че нищо лошо не е забравено и нищо добро не е научено.
Както и Свищов впрочем, който от град се превърна в квартал на село Царевец, преживявайки демографски апокалипсис, без аналог в България през последния половин век.
За тези, които все още не осъзнават мащабите на тази трагедия ще кажа следното – провалът на „Академик” е символичен, той е израз на пълната атрофия на защитните механизми на нашия град, погубващ паметта си в нехайната немара на ежедневието, изпращащо посланието „карай, и това ще мине”. Защото „Академик” е възпитание, отговорност чест и почит към имената на тези, които създадоха историята му, въплътиха се в нея и чиято памет сегашни безхаберници поругават!
От години кметът Генчев не е посещавал мач на „Академик“, което е повече от символично. Разделението между бизнеса и спонсорите е навсякъде – и в детските формации, и в юношеските гарнитури. Стопанска Академия дори няма „свой” отбор, въпреки, че именно „Академик” би следвало да участва и в студентския шампионат! Всичко това се отразява в крайна сметка и в резултатите на представителния отбор. На всички трябва да бъде ясно, че мъжкият състав на „Академик“ не може да бъде начален курс за футболни умения и опитно поле за експерименти. Последното място в класирането във „В“ група просто е логична последица на всички описани проблеми и процеси и провокира логичния финален въпрос – колко още мъка ще се стовари върху главите на нещастните свищовски запалянковци и ще инкасира ли настоящия състав най-големия позор в историята на клуба?
Андриян Илиев – юноша и бивш вратар на „Академик”, възпитаник на Стопанска Академия, привърженик на отбора от детските си години, спомоществовател на преките излъчвания на мачовете на „Академик”, които отразява „Площад Алеко”
P.S. Настоящият текст има за цел да провокира сериозен обществен дебат за посоката на развитие на клуба и настоящето и бъдещето на студентския футболен отбор на България – „Академик“ от град Свищов! Авторът изразява безрезервната си подкрепа за каузата „Академик”, но не може да стои безучастен, когато фактите говорят толкова красноречиво.
