Aдв. Костов, изборите за Президент и Парламент вече са история, какво избра България?
България избра да накаже ГЕРБ и 12 годишното управление на Бойко Борисов. Избра това, независимо, че още от изборите през април е вече ясно, че той не е вече този безусловен фактор в политиката, какъвто беше. Направеният избор не бе рационален, а емоционален – но кога ли пък нашият народ е правил рационални избори? Българинът не гласува с акъл и с мисъл за бъдещето, а да си отмъсти на някого, най-често когато вече е паднал. Това се случи и сега. Особено пролича това между първия и втория тур на президентските избори, където цялата злоба и омраза се изля върху човек, който има твърде малко, да не казвам почти нищо с господствалия досега модел – проф. Анастас Герджиков. На мен ми е странно как хората от ГЕРБ, които не се славят с предпочитания към интелекта се вкопчиха като удавник за сламка в този човек, когото познавам и който е съвсем друга школа от тази на Цветанов и Ко. Именно те изградиха ГЕРБ по свой образ и подобие и каквито и да е промени да настъпват в тази партия, тя в същността си остава непроменена, особено на места като Свищов това се вижда отчетливо. Проф. Герджиков за съжаление отнесе омразата и назиданието на хората, които за да компенсират безропотното си мълчание, апатия и собствени грехове в миналото показаха мускули срещу човек, имащ твърде малко общо с това минало.
В крайна сметка България поема ли по нов път и привидя ли Румен Радев като новият силен човек в политиката?
Удивително е колко пъти в годините като народ можем да настъпваме една и съща мотика и да се удряме по главата с нея и да не си вземаме никаква поука. Стигаме до онова прочуто изречение на проф. Иво Христов, който перифразира Закона на Вилфредо Парето със станалата анекдотична пропорция 80:20, от която публично се възмущаваме, но насаме си признаваме, че е точно така. Сега българският народ ще си бие главата в стената в момента, в който бъде обявен проекта за Нова Конституция, а това ще е съвсем скоро. Тогава ще разбере за какво е гласувал, включително и със своя очарователно наивен Харвардски избор. Моите очаквания са силно песимистични, това не е избор, който ще се усети положително тук при нас.
Какво избра Свищов и как тези избори ще се отразят на нашия град?
Свищов за пореден избра да си купува балони, пълни с въздух, може би като компенсация за несъстоялия се тазгодишен панаир. Той продължава да вижда „спасението” си в някакви външни сили и да действа късогледо и наивно до степен на оглупяване. Колко местни депутата изпрати Свищов в настоящото Народно събрание? Нито един! Не само това, но и когато се констатира този факт, коментари в социалните мрежи показват, че нашите съграждани въобще не намират проблем в тази обществена немощ. „Какво толкова” реагира мнозинството.
Как какво? Това е отказ от автономия, отказ от това да поемеш ангажимент към собствената си съдба! Град с подобно мислене е обречен, той е загубил инстинктите си за самосъхранение. Той не вижда шанса си за спасение в Стопанската Академия и Димитър А. Ценов, а в Харвард. Само че на Харвард не му пука за Свищов, защото Харвард обслужва световния глобализъм, докато Димитър А. Ценов си е оставил парите именно тук – да даде тласък на родното си място, на регионалното. Интересите на Харвард са точно обратни на тези на Стопанската Академия, това е общественият, цивилизационният, политическият сблъсък на съвременния свят.
Регионално срещу глобално ли е новият избор пред който са изправени българите?
Това е сблъсък на българите срещу външни сили и вътре в самата национална общност. Второто обаче все още не го е изговорила нито една политическа сила. Парите за подобряване на корабоплаването по Дунав отидоха в софийското метро още преди десетилетие и това е само един от десетките примери за обезкостяването на регионите в името на метрополията, които съпътстват описания от мен процес. Като резултат сега София е богата и процъфтяваща с икономически стандарт в пъти над нашия, а Свищов е западащ и умиращ. Тя изсмуква демографския и интелектуалния потенциал на българските региони вкл. и на Свищов и системно ги маргинализира и унищожава. Ние виждаме сламката в окото на ближния, но не виждаме гредата в нашето. Масово в социалните мрежи се коментира политиката на европейския център спрямо периферните страни от ЕС, в това число и България, а не виждаме, че за 30 години демокрация регионите ни тънат в разруха и собствената ни държава се движи на две, че дори и на три скорости, именно заради политиката налагана от центъра. Това е един и същ процес – на макро и микро ниво. Отдавна се води обществена война между глобално и регионално и тя все повече се изостря. Това е новият обществен разлом наследил делението ляво-дясно и консвервативно-либерално.
Затова ли обществено-политическият проект „Площад Алеко” не подкрепи никоя политическа сила на изминалите три поредни избора?
Аз постоянно се учудвам на всякакви местни политпросветчици, които се опитват да вкарат „Площад Алеко” в някакъв политически коловоз доминиран от национална партия. Това е нелепо, националните партии нехаят и откровено презират регионите, защото те символизират свободата и независимостта. Партиите обслужват собствените си интереси, те са централизирани структури, които не желаят да делегират властта, която притежават. Изборният кодекс приет от тези партии дори изрично забранява местни формирования да ползват собствените си имена, което си е своеобразна форма на възродителен процес – опитват се да те лишат от идентичност. „Площад Алеко” е регионална обществено-политическа структура поставила в своя център единствено и само свищовския интерес. Той не е защитен пълноценно от нито една национална партия и в този смисъл те са ни опоненти, които ние трябва да принудим да работят за местните каузи. Имаме приятели навсякъде, но не сме васали никому. Затова имаме свободата да казваме каквото мислим, за разлика от хората на „Цанко Церковски” 2, които преди да отидат до тоалетната се консултират с началниците на партийните си структури в Търново.
Кой ще победи в този сблъсък на глобално и регионално?
Въпрос на мотивация и обществено осъзнаване. Разбира се предимството е ясно на чия страна е, но да не забравяме, че Давид е победил Голиат! Правилата на ентропията във физиката, толкова често цитирани от нашия голям учител Теодоси Теодосиев предполагат, че големите структури грохват от собствената си тежест рано или късно, така че ще бъдем упорити и ще работим в тази посока. Брекзит например успя. Между другото антиковид движението е израз именно на подобен тип сблъсък, който е напълно легитимен политически и е израз на същото противопоставяне. Война на глобалното (голямото) срещу регионалното (малкото). В Свищов има предпоставки за еманципация, но колко скоро ще стане това зависи и от подкрепата на хората към „Площад Алеко”. Нашето сдружение е рядко явление в българския обществено-политически живот и ще търси съмишленици и в други засегнати региони на страната. Обединяваме се около простата теза, че местните свищовски интереси са с приоритет пред националните, в случая българските, както и че българските са с предимство пред европейските. На теория хубаво би било те да вървят в синхрон, но уви това не е възможно и когато видим поредния клас абитуриенти на свищовските училища масово заминаващи в София, разбираме, че имаме не само местни проблеми, но и проблеми с националната си държава и нейното управление, което предизвиква тези процеси с отношението си към тях.
