Легендата на „Академик“ Петър Станков заедно със семейството си развя българския флаг по трибуните на стадиона в Люцерн, където родните национали, водени от селекционера Ясен Петров загубиха катастрофално с 0:4.
Бате Пепи, може би най-великият играч в историята на „студентите“ живее в страната на шоколадите и часовниците вече няколко години заедно със съпругата си Магда и децата – Мартин и Кристина. Не е забравил обаче връзката си с България и с любимия Свищов. Само преди няколко месеца във връзка с дунавското дерби между „Академик и „Бдин“ Видин, където е роден, бе любезен да сподели няколко думи за „Площад Алеко“.
Сега изказа своето мнение за родния национален отбор и „Академик“ – отборът, на който стана икона. Не забрави да спомене и висшето ни училище, което и до днес е в неговото сърце.
„От дълго време все се заричам да не гледам родни мачове, защото преживявам неуспехите много емоционално. При гостуването на нашите национали в Швейцария нямаше как да пропусна да ги видя. (б.р. самият Петър Станков е с няколко изиграни мача в националния отбор) Тези момчета, които излязоха на терена обаче бяха твърде далеч от нивото, което се изисква за национални състезатели. За това не са виновни самите те, просто това е логичният продукт от системата, в която се развива детско-юношеският футбол у нас и няма как да запълниш липси, акумулирани още в тези ранни футболни години. Домакините ни надиграха по всички показатели. Това, което постигат те обаче е следствие на дългосрочна целенасочена политика на всички нива. В самият град Люцерн, където се игра мача преди десет-петнайсет години като гъби след дъжд изникнаха десетки футболни терени, на които играят малки деца. Още тогава си казах, че няма как да не се постигне успех с подобна основа. Така е навсякъде в Швейцария. Въпреки всичко и аз и семейството ми подкрепяхме нашият отбор, защото сме българи, където и да сме по света.
Следя доколкото мога случващото се в Свищов и в моя „Академик“, но сърце не ми дава да гледам отбора в това състояние. По наше време беше друго, играх с големи майстори, „Академик“ със състава от онези години съвсем спокойно можеше да стане шампион на България в наши дни, ако разбира се не се намесват странични фактори, които ги имаше и тогава и сега във футбола. Тъжно е да виждаш празните трибуни на стадион, който някога се пръскаше по шевовете от хора.
Възползвам се от възможността да честитя юбилейната годишнина на моята Алма матер – Стопанската Академия. За мен е гордост да съм неин възпитаник, да съм носил екипа на студентския „Академик“. Със сълзи в очите наблюдавах посрещането на олимпийската ни шампионка Ивет Горанова – възпитаник именно на нашето училище. Нейният успех зарадва не само мен, но вярвам и моите съотборници . Тя е чудесен посланик на студентския спорт, и го представя точно такъв какъвто трябва да бъде – чист, спортсменски, интелигентен. Няма да изброявам успехите на отборите на „Академик“ в женския баскетбол, хандбала, тениса на маса и всички други спортове, които наред с нас, футболистите радваха както академичната общност така и целия град през онези години.
Дано от тях остане спомен в хората. Приветствам идеята на „Площад Алеко“ и моите колеги Иван Нончев и Никола Москов да се създаде музеен кът, където да запазим историята на „Академик“. Надявам се академичното ръководство да я възприеме положително. През тази есен загубих много мои съотборници, а паметта е важна – тя е онази невидима нишка, която свързва поколенията и трябва да се пази. Нека гордо носим знамето на България, Стопанската Академия и Свищов, където и да сме по света и предадем тази любов на тези след нас!
