За пореден път Свищов и населените места от нашата община останаха без депутат. Христо Дочев – представител на „Има такъв народ“, който успя да спечели място в двата „кратки“ Парламента – априлския и юлския загуби мястото си в сградата, на която е изписано „Съединението прави силата“. Това се случи до голяма степен не поради слаба лична кампания, а заради тоталния срив на формацията на Слави Трифонов, загубила любовта на „суверена“.
Преди него Станислава Стоянова, представител на ГЕРБ и до голяма степен чисто номинално на Свищов, заради политическото инженерство на кмета Генчев и покойният бизнесмен Петър Христов все пак отсрами Свищов в предходното Народно събрание.
Преди нея отново чрез ГЕРБ градът ни изпрати в законодателния орган последователно инж. Аспарух Стаменов и Георги Марков – последният с най-вече почти карикатурно участие.
Представител на Реформаторския блок в 40-тото и 41-то НС бе Ваньо Шарков, а на БСП покойната адв. Надка Балева.
За да си спомним други имена на свищовски народни представители трябва да се върнем чак в зората на демокрацията, когато Лъчезар Тошев в няколко поредни Народни събрания защитаваше свищовския интерес, а инж. Иван Хараламбиев бе депутат във Великото Народно събрание.
За вече над тридесет години от приемането на настоящата Конституция с това се изчерпва списъка на политическото представителство на нашия град на национално ниво. Чудим ли се тогава, че градът и общината са на този хал, а много от избраните и с гласовете на свищовлии народни представители от 4-ти Великотърновски МИР дори и не знаят къде се намира Свищов?
Разбира се, негово величество местният избирател дори и не се замисля, за кого гласува – доказателство за това е новият политически лидер „Продължаваме промяната“. Елементарен въпрос към тези, ентусиазирано прегърнали тази формация дали и доколко познават хората от листата, за които хора в действителност отива техният глас, би дал категорично доказателство, че заслужаваме съдбата си.
Териториалното райониране на избирателните окръзи, превърнало Свищов в анонимен придатък на Търново също подпомага активно процеса на обезличаване. За да успее някой местен общественик да пробие напред в листите е нужно да успее да прескочи търновските „велможи“, които ги редят, което на практика е почти невъзможно. Така от район, даващ общо осем депутатски места и от който Свищов държи дори и при главоломно намаляващото си при управлението на кмета Генчев население поне 20 преоцента, той получава на практика нито едно сигурно депутатско място. София и Търново „крадат“ депутатските места на Свищов и поради липсата на местна ангажираност на избраните депутати нашият град и община все повече западат. Осъден на забвение Свищов линее и си спомня Учредителното събрание, приело Търновската Конституция, където градът ни има излъчени пряко или косвено свързани с него над 20 народни представители.
