„Площад Алеко” се свърза за кратко телефонно интервю с най-великия играч на „Академик” Свищов Петър Станков след мача с „Бдин” Видин. Пепи Станков е родом именно от Видин и е капитан на тима, останал известен в историята като „Героите от Трявна” – невероятният отбор, съставен изцяло от студенти донесъл влизането на любимия отбор за пръв път в „А” група и отвоювал паметни победи срещу всички български грандове вкл. и достигането на полуфинала за Купата на Съветската армия през сезона 1977-1978г. Отбор, събирал на стадион „Академик” над 30 000 души на мач.
Г-н Станков, къде и как Ви намирам?
В момента съм в Швейцария, при моите син и дъщеря. Конкретно в Люцерн, защото за съжаление след дни ми предстои тежка операция на левия крак – наследство от битките по футболните терени. Оказва се, че през годините съм имал поне две малки счупвания на костици, които тогавашните лекари не са констатирали навреме и те са зараствали накриво. Сега тези счупвания създават огромен проблем, защото образуват киста и на практика съм почти обездвижен. Налага се сложна операция под пълна упойка, което за всеки човек е притеснително. Професионалният спорт изстисква здравето и след време последиците са налице.
Резонно е да Ви попитам не съжалявате ли, че дадохте здравето си на младини по футболните терени?
Как да Ви кажа, когато си млад чувствата са едни, когато годините напреднат, усещаш от какво си се лишавал и какво си платил, за да постигнеш нещо. В живота всичко има цена, но емоцията е нещо, което остава, така, че не съжалявам за нищо, макар, че точно сега плащам цената.
Цял Свищов и не само жителите на града Ви пожелаваме да сте жив и здрав, знаете ли, че един ден на стадион „Академик” вероятно ще има Ваш паметник? Ако Свищов има еквивалент на Пеле и Марадона, това вероятно сте Вие!
Това е….нямам думи, за мен е знак на признателност, това е емоция, която….
Вашият съотборник Иван Нончев, също един от „Героите от Трявна” в разговор с нас сподели: „Всички бяха достойни, всички бяха мъже, при нас имаше големи, огромни таланти, но Пепи Станков беше лидера, който водеше този отбор напред и всички го признавахме, без завист и злоба, за нас беше чест!”
Какво да кажа, това са моите съотборници. Развълнуван съм, това бяха футболисти от голям калибър. Страхотни състезатели и най-вече невероятни приятели. Отбор юнаци! По-скоро аз имах честта да бъда техен капитан. Заедно сътворихме нещо немислимо, накарахме цял един град и висшето училище да се гордеят със своя „Академик”. Ако съм бил пръв, то е било да съм пръв сред равни. Между нас не е имало съревнование. Не искам да споменавам имена, играх със страхотни съотборници, но преди всичко това са мои най-близки приятели. Историята на постигнатото от „Академик” Свищов през 1975-1978 г. може да се нареди сред най-романтичните страници в историята на българския футбол. Никой не вярваше, освен може би самите ние, че това е възможно. Всички говорят за американското лято на 1994 година, но за Свищов тези емоции се изживяха много по-силно в тези луди години. Звучеше невероятно – 30 хиляди души на стадион „Академик” …. Ние обаче познавахме себе си, имахме подкрепата на нашия град както и на хората в него. Те ни обичаха страстно и именно това ни направи такива, каквито изглеждахме в очите на съперниците си – великани. Иначе бяхме обикновени момчета, дошли да учат и получат образование, което в онези години беше важно.
Един много провокативен въпрос – гледахте ли дунавското дерби „Академик” срещу „Бдин” Видин и за кой отбор стискахте палци? (б.р.за младите ни читатели Петър Станков е родом от Видин и преди и след като е бил наш състезател е играл именно за „Бдин”)
Гледах част от мача, който „Площад Алеко” излъчва. Идеята е добра, позволява на нас, хилядите живеещи в Швейцария привърженици да следим любимия отбор (смее се). Въпросът е коварен, но аз имам отговор. Сърцето ми е завинаги в Свищов, това е моят отбор, това е моят живот, моите най-хубави години, моето всичко. „Академик” и стореното за него са нещата, с които искам да бъда запомнен. Мисля, че аз и публиката се обикнахме и тази любов, както виждам от Вас, който толкова години след престоя ми в Свищов ме търсите е все още жива. Що се отнася до самия мач, той е твърде далеч от стандартите, които ние някога имахме. Това е просто друго време, друг свят. Тъжно ми беше да видя трибуна „Слънчев бряг” празна, по наше време това беше абсолютно немислимо. Времена…
С помощта на живата памет на „Академик” Свищов Николай Константинов – Зонито, установихме, че сте вкарал гол срещу „студентите” в един от последните си сезони като състезател на „Бдин” след напускането Ви през 1979. Какво е чувството?
Не си спомням такъв гол!
Не си спомняте или не искате да си спомните, може би защото звучи като изневяра към любимата?
Честна дума не си спомням! Спомням си единствено домакинския мач на „Бдин” срещу нашите, в сезона, когато се завърнах в родния Видин. Тогава бях с ужасни болки в кръста, но местната общественост и треньорско ръководство ме притискаха психически да играя. Казваха „ето, той се е върнал от Свищов, няма да се вложи стопроцентово, бяга от отговорност”, като че ли симулирам болки и контузии. А все пак професионалното отношение изисква да излезеш на терена, макар, че срещу теб са приятелите. Сложиха ми обезболяващи инжекции преди мача. Вярвайте ми, виждах всичко двойно от лекарствата на докторите. Изкарах до полувремето и помолих да ме сменят. Мисля, че „Бдин” водеше. За мой гол не си спомням.
Като сме на любовна тема, моята леля, ученичка в Търговската гимназия през 1975-1978 и студентка впоследствие в Академията казва, че няма момиче от нейните съученички и състудентки, което да не е било влюбено в Петър Станков?
Това трябва да го чуе жена ми, която все ме укорява за едно или друго (смее се). Наистина много мило. Какво може да отговори един мъж на подобен комплимент? Ние обаче бяхме спортисти, макар и не само ….(смее се). Благодаря на всички хора в Свищов, които не са забравили кой е Петър Станков. Благодаря на всички привърженици на „Академик”. „Академик” е символ на студентския спорт, най-чистото и свято нещо, издигащо и извисяващо човешкия дух! Вярвайте, че това беше и е велик отбор и за мен беше чест, че съм бил негов капитан!
