Г-н Борисов, какви са личните Ви мотиви да изберете да се включите в листата на партия ВМРО за предстоящите избори?
Получих предложение от г-н Милен Михов – заместник-председател на парламентарната комисия по образование и наука в настоящия Парламент, човек с активна гражданска позиция, който има ясно изразено отношение по въпроси, свързани със Свищов и региона – той подкрепи с името и действията си каузата за запазване на терена на старата болница от продажба – нещо, което считам за недопустимо и за което се изисква активна и будна съвест. ВМРО е партия, която за разлика от много от формациите, участващи в надпреварата има своя ясно изразена идеология, която съвпада с моите виждания за процесите не само в България, но и в света и затова приех.
Какво друго Ви мотивира?
Аз не осъществявам себе си чрез политиката. Участието ми в тези избори е по-скоро символично – то е знак, че има много хора, които виждат родното си място, страната си и света, в който живеят по определен начин. Аз съм преди всичко професионалист и млад човек, който има мнение и активно отношение по обществени въпроси. Няма да обещавам 3000 лева заплата и 2000 лева пенсия, защото не смятам, че това е сериозно. Участвам, за да покажа, че младите, активните хора, тези, които имат ясно изразено мнение, плащат данъците си и виждат себе си, свързани с определено населено място или държава трябва да определят начина, по който ще върви тя напред.
Това противопоставя ли ги на възрастните, социално слабите, избралите да живеят в чужбина?
Донякъде да и това е естествено. Интересите на различните групи хора са различни, понякога между тях възниква естествено противоборство. Затова има различни партии има дясно (въпреки, че вече не съм убеден колко дясно е останало) и ляво политическо мислене и представителство. Някои казват – по-важно е да махнем еди – кой си, да създадем Отечествен фронт, в който всички заедно, обединени да свалим от власт диктатора, узурпатора и т.н. Аз не съм привърженик на подобен подход. Свищов на микрониво през 2015г. преживя подобен експеримент – през лятото от поста ректор в Стопанска Академия бе отстранен Величко Адамов, а есента след 16 годишно кметуване си отиде г-н Станислав Благов, именно на основание синхронизирани отечественофронтовски действия на разни формации без идеология и принципи. Полученият настоящ резултат в управлението по-добър ли е от предишния? Не мисля! Не ме разбирайте погрешно – не тъгувам по управлението на споменатите имена, а казвам, че ако нещо искаш да си отиде, трябва да си напълно наясно с какво искаш да го замениш и каква ще е цената, която обществото ще плати.
Все пак, казвате нещо много силно – гласът на младия, активен, интелигентен, живеещ в родното си място човек, струва повече от този на възрастния, социално слабия, малцинствения, на живеещия „в чужбина“ образно казано?
Формално конституционно те са равностойни. Но либералната демокрация, която създаде това равенство е в тежка криза на своята идентичност, идеология, методи на управление, която се проявява на макро и микро ниво. Аз политически смятам, че хората не са равни като качества, възможности, стойност за обществото. Това не е фашизъм или някаква евгеника – това е естествено състояние. Житейският хоризонт на възрастния човек е един, на младия – друг. Мотивите, с които те правят изборите си – също. Без да искам да обидя никого, но вижте например община Свищов – нулева заетост и възможности за развитие на младите хора, огромно обгрижване с внимание на възрастните и пенсионерите. Като резултат младите напускат и не гласуват, а геронтократично формиралото се мнозинство избира управление според собствените си разбирания. Разбира се има и възрастни хора, които гласуват с мисълта за бъдещето, но уви, резултатите не са обнадеждаващи.
Каква е логиката да чакаме „гласовете от чужбина“ и да искаме те да формират начина на управление в България – та тези поели по пътя си хора, вече нямат почти никаква връзка с родината, плащат данъци другаде, не виждат житейския си хоризонт у нас. Справедливо ли е те да решават съдбата на останалите тук?
Или така наречения контролиран и купен вот на малцинствата, който вече далеч не е само на малцинствата. С какво 50-те лева на един циганин са повече морално укорими от една баба на село насила закарана да гласува за „когото трябва“, защото синът и ще бъде изгонен от програмата за социални помощи, ръководена от селския или общинския кмет?
В такъв случай чий вот искате да получите?
На независимите хора, които са обречени да бъдат малцинство. Когато в България се създаде средна класа, която да е мнозинство, ще можем да кажем, че сме създали демократично общество. Дотогава ще сме така, както сме.
Много хора не Ви познават, какво бихте им казали за себе си?
Казвам се Пламен Борисов. Баща ми е бивш световен юношески шампион по вдигане на тежести Стефан Борисов, майка ми е обикновена служителка в детската градина в с. Овча могила, но не само това – домакиня, градинарка, шивачка, майка отгледала двама сина. По майчина линия родът ми е от с. Царевец. За разлика от много други кандидати, претендиращи за гласовете на хората от селата и които не са стъпвали на село, винаги съм живял там. Роден съм на 24-ти май в Свищов и израсъл в с. Овча могила. Патриот съм по убеждение и дух – единият от прадядовците ми е загинал в боевете при Чаталджа, носейки униформата на войник на прочутия 33-ти Свищовски полк. Работя и се издържам самостоятелно – занимавам се с видеозаснемане и видеообработка. Не е никак лесно, пътувам много из цялата страна, защото за млад човек в община Свищов и още повече на село квалифицирана и добре платена работа няма. Не се оплаквам, а търся възможности да се справям. Обичам и се гордея с родното си място и винаги се връщам у дома. Това е именно патриотизма. Да викаш „Да живее Свищов“ от София или „Да живее България“ от Лондон е по-лесно!
