Откакто през 1972 г. журналистите от „Вашингтон Пост” и „Ню Йорк Таймс” Карл Бърнстийн и Боб Удуърт разкриха схемата за подслушване на политически опоненти, организирана от американския президент Ричард Никсън и по името на хотела, където станaха тези ракрития – „Уотъргейт” бе наименуван създадения политически скандал, всеки последващ подобен скандал, свързан с публикуване на неофициално придобита информация за живота и дейността на съответната политическа личност получаваше наименованието „гейт”.
Съвсем наскоро и Свищов се сдоби със своя „гейт”, който ние условно ще наречем „машинкигейт”, защото съдържанието му е свързано с участие в игра на хазарт на слотмашини в игрална зала на кмета на Свищов Генчо Генчев, заснето тайно от неизвестно лице и разпространено публично преди дни.
„Добър ден, уважаеми зрители, кого намирам – кмета на Свищов Генчо Генчев – ето тук в казиното, да го видите какво прави!” – това са думите, които неизвестно лице изрича пред камерата, която се фокусира към седящия зад игрална машина Генчев и които създадоха по всяка вероятност, най-големия политически скандал по време на мандатите на Генчев.
Предвид липсата на потвърждение на автентичността на записа „Площад Алеко” все още се въздържа от изразяване на своя позиция. Ние призоваваме от името на цялото свищовско общество г-н Генчев да потвърди или отрече истинността на публикуваното видео, защото общественото внимание и реакция не допускат по този въпрос да не бъде взето отношение.
Случващото се обаче не може да остане без съответната обществена реакция. Защото повдига редица въпроси относно авторството на записа, неговата автентичност, момента в който се появява в публичното пространство и най-вече неговото съдържание, ако разбира се е автентичен.
За начало на нашата серия публикации по тази тема, ще се опитаме да обобщим мнения, изразени от сериозни и авторитетни наши съграждани в публичното пространство по повод видяното:
Ибрахим Льовен: „След еуфорията – размисли за последствията, които едно неспокопсано видео със съмнителен произход причини. Личният живот би трябвало да е непрекосновен – дори този на публичните личности! Всяко престъпване на тази граница е етическо престъпление. Поръчителите на това уж скандално видео навярно ще останат в сянка, но техните намерения са ясни – дискредитиране на доверието към Генчо. „Скандалът“ подхванат от скучаещите граждани на Свищов се разрази като буря, прескочи границите на общината, преминавайки през Вардим и Царевец та чак до Америка! Дори Карбовски премери клюката като достойна за своето перо! Генчо навярно не ще да е Кмет следващият мандат, но причината със сигурност няма да е любовта му към хазарта. И другото е сигурно – няма да напусне длъжността, така както разпространителите на това видео им се иска. Няма да го направи,защото политическата култура и морал не са на такова ниво в днешна България. Това видео хвърля сянка и буди неприязън и към тези,които искат да се доберат до местната власт, уж загрижени за обществените дела. Постъпвайки неетично те още от сега заявяват стандарта, който ще приложат за обикновеният гражданин! Скандалът има и друга страна – законова. Генчо със чиста съвест може да съди разпространителя на това видео. Защото законът не разрешава разпространението на лични снимки без съгласието на потърпевшия…”
адв. Ясен Кръстев: „Пълни глупости! Конституционното ограничение, охраняващо честта, достойнството и доброто име на личността, не изключва възможността за осъществяване на публична критика, особено на публични личности (Решение № 7/1996 г. на Конституционния съд на Република България). Ето защо публичната критика на една публична личност по начало е законно действие на всеки гражданин в демократичното общество. В своята практика Европейският съд по правата на човека последователно провежда утвърденото си разбиране, че политическите фигури и публичните личности предварително и съзнателно приемат факта, че ще бъдат обект на засилено обществено внимание и щателно наблюдение на всяко тяхно действие, поради което трябва да проявяват толерантност в по-голяма степен. Границите на допустимата критика са по-широки по отношение на политик и публична личност, действащи в публичното си качество, отколкото по отношение на частно лице. Публична фигура може да бъде подлагана на обществена критика на ниво, значително по-високо и интензивно от това, на което са подложени частни лица, защото се приема, че с оглед мястото, което заема в публичното пространство притежава и по-голяма морално-волева устойчивост и качества, отколкото са присъщи на обикновения гражданин. Axel Springer AG срещу Германия [GC], № 39954/08, 7 февруари 2012 г., Delfi AS срещу Естония [GC], № 64569/09, ECHR 2015, и Medžlis Islamske Zajedice Brčko и други срещу Босна и Херцеговина [GC], № 17224/11, 27 юни 2017 г.”
Ивелин Петров: „За това и милионите в чекмеджето на Вожда нямаха последствия, за това и вече не се говори за тях. В България няма кой да разследва каквото и да е било, защото така е удобно, а българина, колкото и любим да е той, е с къса памет и след две недели всичко се забравя. Така че горенаписаното не ме изненадва, донякъде има и логика (да бъде написано). По същата причина ще перефразирам другия скандал – Вожда може да съди този, който го е снимал с милионите, може да вини опозицията и другите партии, че са го щракнали и дискредитирали след перфектното му управление, може да ги нахока колко неморални са, че са го снимали и така да отклони проблема – направи ли го, направи го. Тогава виновни му бяха опозицията, после злонамерени бизнесмени, после Мата Хари, но никога не чухме за прокуратура или ДАНС, която да провери не кой е пуснал снимките, а от къде са тези пари, спестени ли са от заплати или са от друг приходоизточник. Днес нито знаем от къде са парите, нито получихме проверка (освен дали снимките са автентични, и какво от това), нито кой е пуснал клипа, нито пък оставка. Дали случая тук ще се припокрие с това „чекмедже“? Учудва ме Вашата позиция, в частта, че едва ли не е виновен този, който е пуснал клипа (и на мен ми е интересно кой е, ако го знаете – кажете го), че едва ли не „скучаещите“ гражданите са виновни, че са се възмутили от това поведение – така е удобно, но нито дума ще чуем за хазартни зависимости, нито пък за проверка колко пари отиват в това перо и могат ли да бъдат доказани. Ако се докаже, че за последните 5 години в казина в България лицето Х е изиграло 20 000 лв. – какъв е проблема, това са по 4 000 лв. на година или по 333 лв. на месец, напълно доказуеми доходи, проблема е само морален, но ние в България за морал рядко чуваме, ама ако е друга картинката? Вие вършите работата на някои друг – обвинявате кой ли не, извъртате проблема и фокуса.
Калин Костов: „За проблемите на свищовската демокрация се знае отдавна. Докато това, което виждаме с основание фокусира общественото недоволство, никой, ама абсолютно никой, не обърна внимание на едно официално интервю, в което същият човек заяви буквално „Не съм длъжен да изпълнявам решенията на Общинския съвет” и това не предизвика и грам възмущение и недоволство. Прагът на търпение на оскотялото от бедност и зависимости мнозинство на тези, които още не са избягали от местния терен е толкова висок, че от чувството на задоволеност със съществуващото положение може да го извади нещо наистина остро, низко и съответстващо на преобладаващия начин на мислене. В този смисъл това видео е точно подобен акт. От политическа гледна точка върши перфектна работа, предвид особеностите на местната почва. То е абсолютно реципрочно като стил и насоченост на тактиката, използвана от този, срещу когото е насочено. В този смисъл, да, политиката е борба на прасета в кал. Тя е такава, защото народът се впечатлява именно от това. Не, в България и Свищов не живеят ангели!”
Пламенка Накова: „Загриженият доброволец! Призовава за съпричастност, за дарения от обществото, за да се спаси персонала, и тежко болните във загиващата общинска болница, ако има съвест, съвест и гражданска съпричастност да беше ги дарил тия хиляди левове.”
Александър Лазаров: „В свободното си време всеки може да прави каквото си иска! Ако да беше отишъл в публичен дом, пак ли щяха да вървят подире му и са го снимат как го…”
Хюрай Салиев: „Ние стоим цял месец без работа заради него. Вижте къде ще отиде комисионната от двора на старата болница!”
Адриан Ангелов: „Всеки има право на личен живот, мишоци! Работете здраво ,дерзайте и вие може да поиграете. Законно е!”
Йордан Александров: „Чакайте хора, казината са за забавление! Незаконно ли е да ходиш на кафе или прочие? Ако са общински пари не е добре, ако са лични ако иска и всичките да ги изиграе!”
Йордан Йорданов: „Ако аз в качеството си на гласоподавател, бях гласувал доверие на г-н Генчев да бъде мой Кмет, днес щях да изпитвам огромно разочарование от него. Публична тайна е, че той и в предишния си мандат си играеше хазарт. Ако неговите избиратели не са знаели за тази негова зависимост, това си е техен проблем. Аз си имам своите критерии, за това, какви качества трябва да притежава един Кмет, Министър-председател или Президент за да гласувам доверие. Днес, дали съм разочарован от него като Кмет, няма никакво значение.”
