Автор: Станил Йотов – вестник „Уикенд“
- Студентите от „Академик“ бият „Локо“ (Сф) напук на трагедията
- Иван Нончев: „Показахме на хората, че животът продължава“
- Синът на Иван Колев вкарва втория гол за победата
- Бабички плискат вода с менци пред автобуса на отбора
За Свищов датата 4 март всяка година навява злокобни спомени. Същата вечер през 1977 г. градът е разлюлян от най-разрушителното земетресение в Югоизточна Европа. Трусовете с магнитуд от 7.6 по скалата на Рихтер събарят два жилищни блока, разрушават още стотици сгради. 130 души загиват в руините, много други са ранени…
Малко известен е фактът, че народът в града добива кураж да се съвземе от ужаса на земетръса благодарение на една футболна среща. Само седмица след трагедията смелите студентчета от местния отбор „Академик“ показват на всички, че животът трябва да продължи. Вместо да отложат мача си от „А“ група срещу столичния гранд „Локомотив“, храбреците от икономическия институт излизат на терена и бият именитите софиянци с 2:0. За Свищов това е мачът на мачовете, записан със златни букви в историята на града. „Уикенд“ разказва за събитията отпреди повече от четири десетилетия.
Всичко започва през пролетта на 1976 г., когато „Академик“ (Свищов) щурмува първото място в Северната „Б“ група. Отборът на дунавския град има тежката задача да се бори за първото място срещу „Етър“, представител на окръжния център Велико Търново.
Свищовският тим е съставен само от студенти от икономическия институт „Димитър Ценов“ в града. Това е единствен такъв случай у нас – висше учебно заведение с футболна команда на толкова високо ниво. Бедни и гладни, събрани от цяла България,
момчетата ритат за някой лев отгоре на стипендиите
Ръководството на института стои твърдо зад „Академик“, който се явява гордостта на Свищов. Но малцина вярват, че бъдещите стопански ръководители, финансисти и застрахователи могат да се преборят за място в елита.
В крайна сметка влизането в „А“ група се оказва заложено в центъра на стадиона в Трявна. На 5 юни 1976 г. десант от над 3000 запалянковци от Свищов се стоварва в балканското градче за двубоя с местния „Ангел Кънчев“. Хората пристигат с автобуси, коли и специален влак. Развяват байраци, опъват огромен плакат „Само Академик!“ Малко преди почивката първокурсникът от „Застрахователно дело“ Петър Станков, който е викан и в националния отбор, независимо, че играе в Б група, вдига свищовската публика на крака – 1:0! Абсолвентът от „Счетоводна отчетност“ Атанас Борисов удвоява преднината бързо след антракта. Пламен Вълков, трети курс „Финанси и кредити“, подпечатва влизането в елита с гол за победата с 3:0. Целият град излиза на центъра, за да посрещне посред нощ своите любимци и техния треньор Желязко Панев.
Свищов е в елитната футболна класа на България
Така през есента на 1976 г. „Академик“ вече води ожесточена битка за оцеляването си в „А“ група. Дебют в майсторската група прави Валентин Михов, бъдещият шеф на Професионалната лига, БФС и ЦСКА. Артист по душа, студентът Михов умее блестящо да пада за дузпи и после да ги вкарва. Затова му викат Вальо Дузпата.
Но на полусезона „Академик“ е в зоната на изпадащите. Треньорът Желязко Панев напуска, заменя го футболното величие Иван Колев. Големият бивш национал от ЦСКА, номиниран за „Златната топка“ през 50-те години, опитва да се наложи в треньорската професия. В отбора вече играе синът му Юлиян Колев, той се явява един от най-солидните футболисти на „Академик“.
Ването публично се кълне, че ще спаси отбора
да остане в „А“ група.
Пролетта почва с равенство 1:1 срещу „Ботев“ (Пд) в Свищов, а зрителите не могат да си намерят място от яд заради пропусната дузпа от Олег Кърчев. Така идва денят 4 март 1977 г. „Академик“ е на лагер в Стара Загора, където на следващия ден ще играе с „Берое“. Трагедията почва в 21.20 часа…
Защитникът Иван Нончев свидетелства пред „Уикенд“: „Спяхме в хотел „Железник“. Част от момчетата играеха карти във фоайето. Беше петък, тъкмо свърши съветската програма „Время“ и по телевизора вървеше филм за Суворов. Бях в банята, когато изведнъж разстресе зверски. Все едно гръмна бомба! Отначало не разбрах какво става.
Докато се облека, другите вече бягаха по коридорите
Слязох последен по високото стълбище към партера…“
Футболистите излизат пред хотела, когато трусът продължава. Част от тях не искат да се приберат обратно. Налага се шофьорът Митко Македонеца да запали автобуса, и да ги приюти вътре. Някои остават да спят там.
„В стаите имаше радиопарати. По новините съобщиха, че земетресението е с епицентър Вранча, и че Свищов е пострадал. Имаше футболисти с близки в града, изкараха си акъла. Капитанът на „Академик“ легендарният Пепи Станков бе оставил съпругата си и невръстния си син Мартин в Свищов, имаше и много други. Добре, че дойде председателят на дружеството Стефан Ангелов, той караше една червена жигула. Каза, че има жертви, но не и от семействата на играчите…“
На следващия ден настроението е тягостно. Съдията Христо Мандалчев извежда „Берое“ и „Академик“ пред 17 000 зрители под „Аязмото“. Съпричастни с трагедията в Свищов, заралии даже не се и напъват много-много. „Щяхме да вземем точката, но към края нашият нападател Пламен Вълков се върна в отбрана и игра с ръка. Дадоха дузпа за „Берое“, която техният голмайстор Петко Петков вкара и ни победиха с 1:0“, разказва още Иван Нончев.
Същата вечер при завръщането в Свищов футболистите виждат с очите си разрушенията.
Рухнало е общежитието на химкомбината „Свилоза“
и още един жилищен блок. Съборени са пет училища, стотици промишлени и жилищни сгради остават повредени. Засегната е и църквата „Света Троица“. Над 130 души загиват в руините, още толкова са тежко ранените. Посред нощ се чуват писъци и вопли за помощ от планините с отломки. Спасителните отряди не смогват да вадят жертвите.
„Беше страшна паника. Вървяха слухове, че е засегнат газопроводът на „Свилоза“ и всеки момент може да стане експлозия. Не се знаеше дали няма да има още трусове. Стаята ми общежитието беше с разцепена стена. Сложиха ни да спим на първия етаж четирима футболисти, с нас беше и Вальо Михов. Той си избра леглото до прозореца, за да може да изскочи по-бързо навън, ако стане нещо…“, спомня си като ден-днешен събитията Иван Нончев.
Почернените и отчаяни хорица стоят събрани в центъра
на Свищов. Плачат, когато дойде някой и каже, че негов близък или дете са извадени мъртви от разрушенията. Навсякъде боботят кранове и тежка техника, разчистват отломките. За срам и позор, в руините плъзват и мародери. Крадат, под предлог, че уж помагат. През седмицата част от състезателите на отбора са викани и се включват да помагат в разчистването на разрушенията и опазване на имуществото. За това свидетелства капитанът Петър Станков – превърнал се в символ на този легендарен отбор.
Футболистите са вдигнати на лагер в мотела до село Масларево, където тренират. „В събота трябваше да посрещнем с „Локомотив“ (Сф) в Свищов. При нас дойде помощник-ректорът на института Калушко Калушков. Пита ни дали сме в състояние да играем. Разбрахме се, че излизаме и ще дадем всичко от себе си. Бяхме наясно, че именно този мач ще вдъхнови хората, че животът все пак продължава“, разказва още смелият защитник.
На 12 март по пладне отборът на „Академик“ тръгва от Масларево за Свищов. На минаване през селата Алеково, Козловец и Царевец футболистите са удивени да видят как хората са наизлезли на пътя, за да ги приветстват. Стари жени с менци плискат вода пред автобуса за успех. Улиците в града гъмжат от народ, който заминава към стадиона.
Всичките 15 000 места са запълнени до край,
когато свищовските студенти излизат да загряват под овациите на публиката. Гостите от София изглеждат внушително. Пази им вратарят на България Румен Горанов, пред него също са все национали – Ради Здравков, Георги Бонев, Бойчо Величков, Ангел Колев. Заради контузия няма да играе капитанът Начко Михайлов. Но и без него железничарският отбор е способен да бие всеки в „А“ група, а какво остава за закъсалия на задните места „Академик“.
Решени да играят за Свищов и хората му, студентите се хвърлят на щурм още от началото. Не са изминали и две минути, когато третокурсникът от „Финанси и кредити“ Олег Кърчев изстрелва първия снаряд във вратата на „Локомотив“ (Сф). На трибуните народът хвърля шапки от радост. В този ден
студентът Кърчев изнася най-големия мач в кариерата си
Крилото връзва на фльонга младежкия национал Костов, когото сменят едва след половин час игра. След почивката студентите нападат още по-яросно и Юлиян Колев носи крайната победа с 2:0. „Беше голяма радост. На трибуните хората като че ли малко по малко започнаха да преглъщат мъката от голямата трагедия със земетресението. Този мач беше по-различен от всички други, в които сме играли“, спомня си днес Иван Нончев, който и до днес е свързан с „Академик“ и Свищов. Неговият син – Николай впоследствие също е играч на „студентите“ и дори извежда отбора с капитанската лента.
Именно победата над „Локомотив“ (Сф) вдъхновява свищовските студенти, че могат да оцелеят в „А“ група въпреки тежката програма. До края на сезона те са домакини на първите пет отбора в класирането. Но смелите академици не допускат нито една загуба в тези срещи. Шампионът ЦСКА стига само до 1:1 в Свищов, където Петър Станков носи точката с изравнителен гол след почивката. Хитът на сезона и бронзов медалист „Марек“ (Станке Димитров) е повален с 2:1. Головете са на Колев и Станков от дузпа, изработена от Вальо Михов. Две ценни точки идват от победата с 1:0 над „Ботев“ (Враца). „Славия“ също не успява да спечели гостуването си в Свищов – 1:1, макар и да разполага с най-доброто нападение за този сезон начело с Андрей Желязков и Чавдар Цветков. Бъдещият шампион „Левски“ стига само до 0:0 срещу студентите от института „Димитър Ценов“. Точката устройва и двата отбора – „Левски“ триумфира като шампион с купата, а „Академик“ остава в групата. Свищов е горд със своя футболен отбор, оцелял геройски в „А“ група също както града от земетресението.
