Бащата на българската социология, учил в Свищовската търговска гимназия, е роден на 13-ти октомври

„Какво би станало, ако днес се гласува закон по силата на който кражбата отново да се наказва с рязане на ръце? Та с дигане на крака ли ще бъдат гласувани по-следващите закони?“

На днешния 13-ти октомври през 1907 година е роден Иван Хаджийски.

Той е един от основоположниците  на българската социология. Социологическите му изследвания за българската народопсихология – „Бит и душевност на нашия народ“, се считат за най-важните му трудове.

Иван Хаджийски учи в прогимназия в родния си Трявна, а от 1921 г. учи в Търговската гимназия в Свищов, която завършва през 1925 г. От 1927 до 1932 г. следва „Философия“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а по-късно завършва и право. Работи като журналист и адвокат.

От 1937 до 1942 г. Хаджийски сътрудничи на издаваното от Димитър Михалчев списание „Философски преглед“, където публикува група студии, издадени след смъртта на автора под общото заглавие „Оптимистична теория за нашия народ“.

От 1936 г. започва да обикаля България пеша и на колело. В резултат от изследванията при обиколките си, той подготвя издаването на фундаменталното си изследване „Бит и душевност на нашия народ“, което самият той определя като труда на живота си: „Изпълних дълга си към литературата с написването на това изследване. Мога да не пиша нищо повече. Това е моят живот.“ 

Първият том на книгата е издаден през 1940 г., вторият – през 1945 г. (посмъртно), а третият е изгубен в края на 1940-те години, без да бъде публикуван.

През 1943 г. е мобилизиран в армията.  На 4 октомври 1944 г. Иван Хаджийски загива като военен кореспондент в сражение с части на СС дивизията „Принц Ойген“.Лобното му място е на кота 807 на връх Висока чука край Власотинц, Сърбия, където е погребан. През ноември същата година приятели пренасят тленните му останки в България.

На Хаджийски посмъртно е присъдена наградата „Златен знак с лента“ от Института по социология при БАН „за изключителни заслуги и изключителен и оригинален принос към българската социология“. Днес неговото име носят Институтът за социални ценности и структури в София, училища в Троян и София. Община Троян учредява национална награда „Иван Хаджийски“ за принос в народопсихологията и социологията.

Да си припомним някои от най-паметните му цитати от „ Бит и душевност на нашия народ“:

„Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България?“

“Какво да кажем най-сетне за прочутата масова болест у нас – завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска. Колцина разбират правилото: комуто много е дадено, много сам раздава?”