Какво ни каза министър Красимир Вълчев и чухме ли го добре?

Площад Алеко

Дни преди официалното посещение на Министъра на образованието и науката Красимир Вълчев в Свищов, което далеч не се изчерпа единствено с откриването на учебната година на Стопанска Академия „Д.А.Ценов”, „Площад Алеко” предложи свой  анализ, какви са темите, по които местната академична и общинска власт трябва да търси разговор с него (повече в материала).

Доколко бяхме прави, може да бъде преценено от това, което министърът каза на обществеността, изпълнила Първа аудитория и съседните зали на нашата Алма матер при даването на началото на 85-тата учебна година в нея.

По правило, речите при подобни поводи на високите държавни гости са време и място, където освен мили думи към домакините се отправят и важни управленски и политически послания, чертае се пътят, по който ще се развива системата. Мислим, че и този път речта на министъра съдържаше точно такъв контекст.

Какво всъщност каза миналия вторник министър Вълчев и разбрахме ли го добре? Ето акцентите от речта му, с кратък коментар към тях, който показва, че освен приветствие той отправи към свищовската общественост много ясни и сериозни управленски послания.

Красимир Вълчев: „Живеем в променящ се свят. Днес почти всички първокурсници, които постъпват в системата са родени през 21 век, в който студентите и учениците учат различно и в който те ще бъдат активни в следващите 40-50 години. Ние не знаем за това време как ще се промени света. Още повече, че образованието отговаря за бъдещето, което прави още по-трудна задачата ни. Един век, в който повечето от Вас няма да сменят работни места, а ще сменят професии, ще трябва да се учи през целия живот. Един век, през който обемът от информация ще става още по-голям и вероятността да се удавим в този океан ще расте. В този век ще има нужда от преподаватели и учители, които да ни концептуализират този океан от информация и да ни дадат логическите връзки в него, да ни помогнат да бъдем знаещи и можещи хора. Ние все по-малко ще използваме тези преподаватели като източник на информация и на знание. Все повече ще четем, но уви, в момента все по-лошо четем. Все повече са нещата, които четем повърхностно, все повече четем несвързано и това поставя още по-големи предизвикателства пред преподавателите и студентите.” и малко по-късно в речта му „Това е бъдещето на висшето образование, всички живеем в по-свързан свят. Академията трябва да бъде по-свързана с други висши училища. Знанията, които трябва да се придобият през 21-век трябва да бъдат по-интердисциплинарни, особено при бакалавърските програми, съответно чрез магистърските да се надгражда това учене през целия живот. Това са неща за които имаме консенсус, заложили сме ги в Стратегията за развитие на висшето образование.”

Коментарът на „Площад Алеко“ : Образователният процес очевидно не е това, което е бил преди пет, десет или повече години. За учителите в средните училища и за доцентите и професорите в Стопанска Академия вече е недостатъчно да бъдат само и единствено преподаватели, за да осигурят развитието на системата и качеството на обучение. Те трябва да се квалифицират допълнително и да придобият и други професии, особено силно важи това за преподавателите по икономика, които работят в Академията напълно откъснати от практиката. Развитието на интердисциплинарни умения, съвместни програми с други висши училища, влизането на чужди преподаватели в курсове на Стопанска Академия и на наши академични кадри в други университети трябва да се превърне в ежедневие. Това означава, че с модела на затвореност, самодостатъчност, изолационизъм и провинциален уют и спокойствие, наложен от вече пенсионираното поколение професори в периода от 1990 г. досега е свършено. Настоящите колеги ги чакат трудни времена, в които наистина ще трябва да сменят не само работни места, но и професии, като ако не се адаптират бързо и успешно ще станат просто излишни.“

Красимир Вълчев: „Свърши времето на масовизация на висшето образование, на неудовлетвореното и нерационалното търсене на висшето образование, на търсенето на „диплома”, идва времето, когато много по-важни ще са знанията и уменията, които са придобити в университета. Това поставя пред предизвикателства всички висши училища, но този преход към това системата да обучава по-малко студенти срещу по-високо заплащане и към това да се работи със завишени изисквания, а не със занижени, както през последните десетилетия е болезнен, труден, като най-болезнен от финансова гледна точка е в икономическото висше образование не само в Стопанската Академия, но и в другите две икономически висши училища, защото в най-голяма степен пороците на системата през последните 20-30 години минаха през системата на икономическото висше образование. Висшите училища отговориха на посочените по-горе търсения, мислейки, че ще е все така, но ето, че няма да е все така! Няма да бъдете конкурентни през следващите десетилетия, ако работите със занижени изисквания, можете да бъдете конкурентни само със завишени.”

Коментарът на „Площад Алеко“: Оказахме се напълно прави! Лозунгът на привържениците на един бивш ректор, повтарян за съжаление и от отговорни местни политически фактори (вкл. и настоящите управляващи) и то дори от трибуната на Общинския съвет „елате и върнете се хиляди студенти” е бил бягане с всички сили по пистата…но в погрешна посока. Точно това поведение, насърчавано, толерирано и подкрепяно от голяма част от свищовския бизнес и дори част от свищовската общественост е било киселината, която бавно е разяждала конструкцията на делото на Димитър Ценов. През годините, именно заради съпротивата  към подобен крайно късоглед, недалновиден, краткосрочен като положителен и непоправим като дългосрочен негативен ефект сме били адресат на десетки обвинения и сме били публично определяни като вредящи на просперитета на града. И понастоящем такива гласове се чуват и насърчават сред свищовската общественост. Ето обаче, че Министърът на образованието и науката каза на висок глас от най-високата възможна трибуна, това, което всеки отговорен местен политик трябваше отдавна да заяви – че нямаме шанс, ако се развиваме по модела, приет за безспорен и без алтернативен още преди 30 години и че всъщност някои хора за лична изгода са „изяли” репутационния запас на Академията, оставяйки местната общност с огризките от пира им. Уви, все още официалните управленци на града не смеят да заявяват същото и да потвърдят нещо, което е видно за всеки, освен може би за факторите на местно ниво. Колкото по-бързо стане това, толкова по-скоро ще стъпим на правилната пътека. Продължим ли обаче да си заравяме главата в пясъка, робувайки на дребната материална изгода за този или онзи, ще пропуснем и последния влак, който може да ни отведе в желаната посока. Това,което искахме да кажат местните управленци, дойде на крака и го каза самият министър!

Красимир Вълчев: „Нерационалното търсене е свързано и с това да отидеш да учиш в големия град. При търсенето на качествено висше образование няма значение къде учиш, т.е. вие можете да бъдете конкурентни на пазара на висше образование само ако заложите на качествено висше образование, това го казвам първо към преподавателите и всички, които участват в академичните органи на управление. Можете да бъдете конкурентни само ако се чуе, че тук се учи трудно и са завишени изискванията, колкото и да е непопулярно това сред студентите, но това е разликата между качественото и некачественото висше образование. Нашите преподаватели, вие като предподаватели сте много добри, тук има едни от най-добрите преподаватели по стопанските и финансови научки, но трябва да бъдете по-взискателни. През последните години решихме да се конкурираме със занижени изисквания, защото си мислим, че така ще доведем повече студенти, не, така няма да дойдат повече студенти, временно ще консумираме нерационалното търсене, но след това ще се сблъскаме с другата страна на монетата.”

Коментарът на „Площад Алеко: „Оказа се, че „проклятието на малкия град”, с което оправдаваме бездействието си и търсим оправдание за несполуките си не е никакво оправдание за положението, в което се намираме. Това значи, че всичко все пак зависи най-вече от субективния фактор – кой и как управлява, какви цели залага, как ги преследва и какво постига. Топката е хвърлена в полето на местната власт и академично ръководство и само от тях зависи как ще я отиграят. Възможности има, но за да се оползотворят, трябва да сме инициативни, смели, отговорни и далновидни.

Образно казано, ако сега сме настроили нашата поточна линия да произвежда москвичи, то на пазара се оказва, че вече се търсят мерцедеси или поне фордове, за да не сме толкова крайни. Пренастройването на тази поточна линия и то в движение е задача почти непосилна, а съпротивата срещу това ще е огромна, но за управленците на местно ниво това трябва да е цел номер едно.“

В крайна сметка как ще прочетем казаното от министъра, зависи най-вече от самите нас. Той каза добри думи за местната власт в своето приветствие и изрази надежди, че точно в град като Свищов, където успехът на висшето училище в най-голяма степен е и успех на самия град ще се намери механизъм, по който тези процеси ще се случат. На този процес, ние, ангажираните с инициативата „Площад Алеко” можем само да съдействаме, стига нашият опит и експертиза да бъдат потърсени. Важно е работата да бъде подхваната от правилните хора по правилния начин! За доброто на Стопанска Академия и на Свищов!