Битката при Дойран от 1918 година е третата и последна битка от Дойранската епопея. Провежда се между 18-ти и 19-ти септември. Нейният командир генерал Владимир Вазов е от най-големите български военачалници. Името му е записано в една от най-блестящите страници на българската военна история – победната битка при Дойран през 1918 г.
Той е по-малкият брат на Иван Вазов. На 1 март 17-та година е назначен за командир на Девета пехотна плевенска дивизия, която е в състава на 1-ва армия. Дивизията е под командването на генерал-майор Стефан Нерезов, заема участъка от р. Вардар на изток до Дойранското езеро. На 20 май 1917 Владимир Вазов е произведен в чин генерал-майор. Боевете, които се провеждат в средата на септември следващата година, са известни като Дойранската епопея.
Срещу дивизията на Вазов се изправят 3 английски, 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Превъзходството в полза на противника е многократно. Тогава генералът казва на българските войници и офицери: „Трябва да победим или да умрем – друг избор няма!”
На 3 март 1917 година дойранските позиции са заети от Девета плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов. Талантливият български пълководец изгражда пет паралелни позиции, инженерно оборудвани с бетонни бункери. Използва няколкомесечното затишие, в което войниците и офицерите му полагат невиждан труд. Българите изграждат система от бетонни и скални укрития, които да приберат всеки боец в случай на артилерийски обстрел. Тези съоръжения понякога достигат дълбочина от 17 метра под земята. Войниците са разгневени, тъй като ежедневно копаят. След войната Вазов дълго време получава подаръци от майките и жените на оцелелите свои бойци, в знак на благодарност, че е опазил мъжете им. В решителния щурм именно благодарение на укритията Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. Атакуващите ги англичани и гърци загубват над 60 000 само убити.
В утрото на 19 септември 1918г. четири английски, две гръцки и една френска дивизия са струпани в очакване да унищожат съпротивата на българите. Девета плевенска е сама, а дванадесетте родни дивизии са разтегнати на 600-километровия фронт от Бяло море до Албания, подкрепления няма, резерви също. Съзнавайки съотношението на силите, което е 7:1 в полза на Съглашението, плевенци се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. Смъртта на българския воин по стар обичай трябва да бъде красива. В тези мигове никой и не си помисля, че ще оцелеят почти всички, ще унищожат 47 000 неприятели и ще спечелят най-голямата победа в историята ни. Враговете започват артилерийска подготовка, след като по българите при Дойран са изсипани 350 000 снаряда, включително и газови.
При това огромно количество огнева мощ, благодарение на изградените от генерал Вазов укрепления даваме 9 убити и 40 ранени. В гъсти редици три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака, решени да приключат по-бързо с героите от Дойран. В този момент българската артилерия със своите 220 оръдия и 400 минохвъргачки превръща терена в огнен ад. Четиристотин и четиридесет картечници правят огромни просеки в настъпващите. От отсрещната страна англичаните са потресени и удивени. Генерал Милн, главнокомандващият вражеските войски ще напише в спомените си: „Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха изтребени.”
В края на деня английските тръбачи свирят отбой. Милн е загубил около 47 000 англичани и 20 000 гърци. Загубите на френската дивизия остават неизвестни, но също са чувствителни. Вазов губи по-малко от 500 бойци и остава в историята като един от най-гениалните генерали. След сражението генералът съобщава в София, че пред себе си няма противник. През 1936 година генерал Вазов е поканен на парад във Великобритания. Поводът е честване на победата на британската войска в Първата световна война. Когато българската делегация най-сетне се появява, фелдмаршал Джордж Милн – командващият британците край Дойран извиква: “Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!”
Британците са впечатлени от героизма, проявен от генерал Вазов по време на Първата световна война. Самите те казват: “Той е от малкото чужди генерали, чието име се среща в нашата история”
Използвани източници: https://bulgarianhistory.org/ , https://bg.wikipedia.org/wiki/БиткаприДойран_(1918)
