Най-големият букет от рози, който съм получила в живота си, не беше от мъж. Нито от приятели. Нито от роднини.
Огромният, невъобразим букет от рози получих от моите ученици. Дойдоха в болницата, ден след като родих синът си, стояха под прозореца и чакаха да сляза. Плаках. После разбрах, че са обрали розите от всички възможни места в града. Брали са ги нощем, организирано и с „мисия”. Годината е 1986-та.
И тогава, и сега – подобно нещо е лудост. И тогава, и сега съм „за” подобна лудост. Няма значение за кого ще е букета. Важното е, че имаш куража за битка с правила и норми в името на един букет. Било от рози, било от идеи, било от мечти.
Това е мисията на едно училище, на един 15-ти септември. Особено когато този ден е нападнат от вирус. Както и цялото ни образование между впрочем. И ако за единия медицината търси и ще намери лек, за болното образование лекарство няма. За сега. Защото тези, които берат рози нощем, няма как да не възпитат и децата си на малко лудост. И тогава образованието ще бъде излекувано. Защото знае се, че „Лудите, лудите – те да са живи”./Но не знам колко от нас знаят автора на фразата и нейния смисъл …/
Тази година 15-ти септември е особен. С мерките, маските, дезифектантите и дистанциите. Но и с неизменното вълнение от първия учебен ден. Всичко това ми припомни особения житейски урок от филма „Особен урок” на френския режисьор Мишел Боарон. Един филм за любовта и трудните решения. За смелостта да живееш не само за себе си, но и за другите. Това е особеният житейски урок, който всички научаваме – рано или късно. А финалният кадър с прозореца и капките дъжд по него, в комбина с потресаващата музика – просто те хващат за гърлото.
Така ме „хвана” този 15-ти септември. Със спомени за едно минало, един букет и гаден вирус. Който може да бъде и нашият особен урок. В края на краищата ако този вирус е бедствие, да не забравяме какво казва Ръдиард Киплинг: „Да се отнасяме еднакво към тези двама измамници – Триумф и Бедствие”.
Казва го „бащата” на Маугли, авторът на „Книга за джунглата”. Човекът, видял и триумфа, и бедствието на своята епоха. Няма как да не му вярваме.
Така че – честит 15-ти септември ! Честит празник ! Честити да сте всички, които пазите и събуждате духа, ума и сърцето ! Честити да сте и поклон !
