Днес, 10-ти август 2020 год., за него не „жалят звяр и природа”, нито пък „певци песни за него пеят”. Обезсмърти го Ботев с великото „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”
А един френски вестник, в деня на смъртта му, „Куриед’Ориан“ / френскоезичен вестник, излизал в столицата на Османската империя по онова време/ от 10 август 1868 г. е писал: „И от двете страни боят се води с жестоко упорство. Борбата продължи малко повече от пет часа. Хаджи Димитър, тежко ранен, малко остана да падне в ръцете на турските войници. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго по-добро време. Най-после и той падна. Саблята му, револверът, един телескоп и много писма се изпратиха на Митхад паша в Русчук.“
Днес, 152 години по-късно, за 28-годишният българин, станал курбан на безмерната си обич към българското, почти не се чува нищо. По стъпките му никой не върви. Дори в Русчук /Русе/ цари мълчание. Днес всички се занимават с протести и Ковид 19. Забравили, че има нещо по-страшно от тях: незнанието, нихилизма, обезбългаряването. „Тоз, който падне в бой за свобода” – умира, ако името и делата му потънат в забрава.
Днес, като в онзи 10-ти август 1868 година, „слънцето пак пече ли, пече”, но Балканът отдавна не пее хайдушка песен.
„Но млъкни, сърце” !
