Изложените идеи на адв. Калин Костов за създаване на бизнес инкубатор в Свищов, използвайки базата на студентските общежития в града срещна противоречиви оценки сред свищовската общественост. Много скептици и критици побързаха да я обявят за несъстоятелна, неосъществима и евтин предизборен PR (с оглед участието на Алтернативата на гражданите в предстоящите местни избори).
За нас обаче е важно какво смятат експертите и затова потърсихме мнението на доказани специалисти и авторитети по темата. Предлагаме на вашето внимание какво споделиха като мнение двама от ректорите на висши училища в България, а именно – проф. д-р Евгени Станимиров, ректор на Икономически университет – Варна и проф. д-р инж. Венцислав Вълчев, ректор на Техническия университет от същия град.
Проф. д-р Евгени Станимиров, ректор на Икономически университет – Варна:
Идеята на г-н Костов за създаване на бизнес инкубатор със съвместните усилия на общината и академията не е лишена от икономическа логика. Предпоставки за това предложение има много: влошена демография с неясна перспектива за обръщане на тенденцията; сериозен изходящ миграционен поток; промяна на профила на младите хора, които желаят паралелно да учат и да работят; отслабена връзка между висшите училища и бизнеса с насоченост на университетите към хумболтовия тип широкопрофилно обучение (последното е сериозно критикувано от бизнеса, който очаква подготвени хора с развити умения за бърза адаптация в работна среда); желание на все повече млади хора да работят като фрийлансъри по няколко проекти едновременно (а не на трудов договор на едно работно място) и други.
Същевременно университетите започнаха да се припознават от държавата като инструмент за провеждане на регионална политика и това е логично. Предполагам, че това е причината г-н Костов да твърди, че „местните общности, представлявани от общините имат най-голям интерес от развитието на висшето училище в съответното населено място“. В някои населени места директният ефект от оперирането само на един университет в рамките на конкретна община е над 100-120 млн. лв. на година (формиран от работните заплати на персонала, заплатените от студентите услуги по настаняване, изхранване, ползване на транспорт, получените от държавата субсидии на студент, студентски такси и др.). Допълнителен ресурс се генерира по линия на европейски програми (с или без инвестиционен компонент).
Във връзка с посоченото по-горе мога да споделя опит с друго населено място (Варна), чийто профил е различен от този на по-малкия град. Преди няколко години в Икономически университет – Варна създадохме 6 изследователски центрове с консултантски функции от типа „бизнес инкубатор“. Те заработиха на собствена стопанска сметка и резултатът е, че само два от тези центрове в рамките на няколко години имаха успешно приключени над 100 консултантски проекти (с десетки хиляди левове приходи), финансирани от външни възложители. Тези структури се ръководят, като за всеки конкретен проект се привличат както студенти, така и висококвалифицирани кадри със специфичен профил и компетенции. Стартирането на всеки следващ проект предполага сформиране на нови екипи и ротация на ангажираните кадри. По този начин всички заинтересовани лица са удовлетворени – университета (чрез генериране на приходи и на позитивен имидж като сериозен бизнес партньор), студентите (които трупат опит и компетенции и получават добро възнаграждение), външните поръчители (които получават качествен продукт на разумна цена), външните специалисти, които работят на проектен принцип (с възможност за изпълнение на работни ангажименти от дистанция).
Предимство на подобни проекти е възможността от дистанция инкубаторът да извършва консултантска дейност (не винаги локацията има значение за качествено изпълнение на конкретно задание), като същевременно в по-малките населени места се редуцират разходите за наети площи (доколкото цената им в големите и в малките градове е различна). Това позволява офериране на по-ниски цени на предлаганите услуги и по-голям шанс за печелене на обществени поръчки. Още повече, експертизата на подобен инкубатор може да предложи решения за множество компании, на които им липсват достатъчно кадри. Липсата на кадри или нежеланието за инвестиране на средства в развиване на несвойствени за компанията функции провокира аутсорсинг на определени дейности и/или процеси (напр. счетоводство, маркетинг, управление на човешки ресурси и др.). Последното може да бъде реализирано само при условие, че бизнес-инкубаторът формира тесен профил на специализация.
Идеята може да бъде реализирана по различен начин – (1) привличане на бизнес от други населени места, който желае да използва експертния потенциал на преподавателите на академията и младежкия ентусиазъм на нейните студенти; (2) осъществяване на инициативата чрез колабориране между община и академия (а защо не и бизнес) и др.
В заключение, пожелавам успех на колегите от Свищов и Стопанската Академия – наши чудесни партньори през годините!
Проф. д-р инж. Венцислав Вълчев, ректор на Технически университет – Варна:
Идеята за дружество със съвместно смесено участие на община и висше училище, която се предлага за развитие в Свищов е иновативна, много смела и с голям потенциал, при правилен мениджмънт и наличие на кадрова и организационна осигуреност.
Подобни проблеми – липса на свързаност между образование и реална бизнес среда, проблеми с присъствието в редовната форма на обучение, поради промяната на нагласите на студентите в последните години, се срещат във всички висши училища включително и в нашето, намиращо се в гр. Варна.
Възможностите на Варна обаче, която е голям за българските мащаби град, за привличане на млади хора, са много по-големи от тези на Свищов, който вследствие на забавеното развитие на централна северна България и концентрирането на младите хора в последните години най-вече в големите градове, трябва да намери своя нов модел, по който да стане атрактивен притегателен университетски център, какъвто винаги е бил от основаването на Стопанската Академия досега.
Очевидно за нас – ректорите на висшите училища е, че следването на традиционните модели, наложени в годините на прехода, вече не дава задоволителни резултати, нито конкретно за университетите, нито за населените места, в които функционират.
Технически университет – Варна, който ръководя, също разработва подобни на предложените от адв. Калин Костов идеи, като без съмнение тяхното възприемане не като екзотика, а като необходимост е неизбежно, ако искаме да съхраним потенциала както на висшите училища, така и на градовете.
Крайните резултати, разбира се, зависят от проявлението на много и различни странични фактори, но институционалната подкрепа на държавата, за поемане в подобна посока би била ключова за успеха.
Ако не опитате да реализирате тези идеи обаче е сигурно, че низходящия тренд на развитие няма как да бъде прекъснат и променен. Нужни са смели и нестандартни решения, които да дадат потенциал за живот на градовете и да са противотежест на все по-засилващите се тенденции на обезлюдяване на населените места. Пожелаваме успех на Свищов и Стопанска Академия!
